Кадровият колапс в Спешната медицина у нас удря и Перник, където лекарите са принудени да съвместяват няколко позиции, за да спасяват човешки животи. Данни на Министерството на здравеопазването показват стряскащ дефицит – в цяла България спешните медици са едва 129. В центровете за „Бърза помощ“ в страната от близо 1390 работни места цели 378 са свободни. Докато най-остър е недостигът в София, Варна и Плевен, спешните отделения на болниците също са изправени пред сериозни проблеми с кадрите.
Пример за тежката ситуация дава доктор Венцислава Маркова, която работи в интензивното отделение (ОАИЛ) на пернишката болница МБАЛ „Рахила Ангелова“, но помага и в спешното, тъй като е сред малкото специализирали Спешна медицина.
„По друг начин се виждат нещата. Пациентите, които имат нужда от нас, най-често са в много тежко състояние. Трябва да реагираме веднага – на момента.„, казва доктор Маркова пред БНТ.
Д-р Маркова е прекарала 6 години в линейка, но в крайна сметка се е отказала заради ниската заплата и тежките условия на труд. Тя е категорична за отношението към спешните екипи:
„Хората смятат, че спешните медици, които пътуват с линейката, са едни обикновени таксита и ги ползват само за носачи и превоз. Просто обезсмисля тази работа.“
Малко от лекарите в линейките в момента имат придобита специалност по Спешна медицина, което според пернишкия медик крие сериозни рискове за пациентите:
„Проблем е, защото общо взето има случаи, когато се изискват точно тези умения, които се дават по време на обучението за спешен медик. Да се реанимира пациентът, да се възстанови неговата сърдечна дейност, да бъде интубиран.“
От Министерството на здравеопазването обясняват, че и в линейките, и в спешните отделения на болниците по закон могат да работят медици, които не са специализирали Спешна медицина. Според ведомството завършилите парамедици и лекарски асистенти в страната могат да покрият дефицита в спешните центрове. Реалността обаче показва огромно текучество и в „Бърза помощ“, и в спешните структури.
„Би трябвало във всяко спешно отделение да има и анестезиолог реаниматор или специалист по Спешна медицина, които са приети от МЗ. Няма толкова много специалисти, тъй като е много интензивна специалност“, обяснява д-р Красимир Джинсов, директор на МБАЛ НКБ.
Младите кадри също масово отказват да изберат тази професионална пътека. Симеон Иванов, който се е дипломирал като лекар миналата година и от няколко месеца работи в спешното отделение на Националната кардиологична болница, споделя мотивите си да не специализира Спешна медицина:
„Отговорността, която ние носим, е доста голяма. Включително и наказателна. И това може би е доста голяма причина, поради която специалността не е привлекателна.“
От здравното министерство твърдят, че държавата финансира приоритетно места за специализанти по Спешна медицина, но признават, че най-големият недостиг на кадри остава именно в специалностите с ниски заплати.
Източник: БНТ
