Националният исторически музей откри нова постоянна експозиция в Земенския манастир „Св. Йоан Богослов“. Името на новата експозиция е „Икони и утвар от църквата на Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“.
Събитието събра представители на местната власт, жители и гости на гр. Земен, както и специалисти от Националния исторически музей. Церемонията беше открита от ученици от гр. Земен, които представиха стихотворения и разкази, посветени на историята и духовното наследство на родния си край.
Новата експозиция бе официално открита от директора на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, която изрази своята благодарност към всички колеги, „които се постараха да бъде осъществена тази наша идея, за да може цялостното преживяване на нашите посетители в Земенски манастир да бъде още по-богато, още по-информативно и още по-красиво“.
Към присъстващите се обърна и ръководителят на Отдел „История на България през Възраждането (XVIII – XIX в.) Етнография“ д-р Димитър Василев, който представи концепцията и съдържанието на експозицията и благодари на всички колеги, „които ежедневно работиха и ще продължават, за да може манастирът да разполага с тази експозиция“.
Изложбата представя елементи от иконостаса на Земенската църква, както и църковна утвар и дарени от богомолците икони, които са част от вътрешното пространство на църквата до втората половина на XX в. Голяма част от тях са поръчани и платени като дар за църквата от отделни миряни или занаятчийски сдружения. Датирани надписи с имената на дарители присъстват на почти всички икони.
Представената църковна утвар (предметите, употребявани по време на литургията в църквата, както и тези, които са били част от интериора на храма – свещници, кандила и др.) са с висока художествена стойност.
Експозицията има за цел да разкаже и представи пред посетителите на музей Земенски манастир „Св. Йоан Богослов“ културни ценности, свързани с една позабравената част от новата ни история и съществуването на този бележит за българското културно наследство и история паметник.
Реализирането на проекта е резултат от съвместната работа на екип от специалисти от Националния исторически музей, сред които Мина Мегала, д-р Вера Атанасова, Кристин Милева и целия екип на Централна лаборатория за консервация и реставрация, допринесли съществено за неговото осъществяване.
„Много е важно хората да отидат да видят това място (Земенския манастир), защото то има голяма роля в българската средновековна архитектура и изобразително изкуство. Църквата, запазена до днес, е построена през XI век. Тя, както и манастирът, носят името на св. Йоан Богослов, един от любимите ученици на Исус Христос.
Запазени са нейните стенописи, с които имаме един от малкото средновековни паметници останали до наши дни. Знае се, че е изографисвана два пъти – през XI и през XIV век.
Много любопитна е и самата архитектурна постройка, тя е с формата на куб, няма предверие, а се влиза директно. Има един заден вход и един малък, от който се излиза. И всъщност е била дълги години център на християнството за целия регион„, разказа пред БНР д-р Димитър Василев – ръководител Отдел „История на България през Възраждането“ и „Етнография“ и допълни, че в самата история на град Земен има и антична част.
В Средновековието той е бил известен с името Земленград, с което съществува до падането под османска власт, разказа той.
