Окръжният съд в Перник удължи ограничителна заповедта за защита на жена, станала жертва на домашно насилие. През април btv разказа историята на Петя, която води две дела за домашно насилие срещу съпруга си и се оплаква от неработеща система.
След репортажа Окръжният съд в Перник е удължил ограничителната ѝ заповед от 6 месеца на 1 година. Казва обаче, че наказателното дело все още не е влязло в съда.
„Делото, което се бави, е наказателното дело за извършване на домашното насилие с наръганото куче и нанасянето на телесни повреди върху мен. Това дело се бави умишлено. Шест месеца се води прокурорска преписка, като за мен, като юрист, няма какво повече да се събира по нея. Прокурорът иска постоянно увеличаване на сроковете, което е безумно, тъй като имаме извършител, арестуван на самото местопрестъпление. Имаме доказателства и за продължаващо престъпление, свидетелски показания, абсолютно всичко. Ще свърши ограничителната заповед, а ние няма да имаме влязло наказателно дело в съдебна зала. Всички жертви се сблъскват с това. Те остават незащитени, на теб ти остава само да бягаш“, казва Петя Георгиева-Ресиловска.
Според нея често делото постоянно остава висящо.
„Имаш един насилник, който не е наказан, едно дело, постоянно висящо, тъй като в нашия закон няма краен срок за прокурорската преписка, т.е. прокурорът може да удължава този срок до безкрайност. Никой не може да го задължи под абсолютно никаква форма и начин той да вкара това дело в съда. За мен като човек потърпевш е пълно безумие“, обясни още Петя.
Жената казва, че продължава да се страхува, защото психическият тормоз не спира.
„Имах закани по телефона от г-н Ресиловски, че той ще дойде август месец и ще се саморазправи с мен заедно със своите приятели и ще ме извади от къщата. Тоест аз имам абсолютно основание да се притеснявам. Успоредно с това е пуснал заявление да ме извади от постоянния ми адрес в София, предвид, че ние все още сме в брак. Пуснал е такова заявление и за децата ми, и за майка ми. Отделно е пуснал и във 2-ро РПУ в Перник по отношение на това защо аз пребивавам в къщата в Драгичево. Предвид, че съдът е разпоредил да пребивавам там, защото това е семейно жилище. Аз не съм на адреса в София, г-н Ресиловски е там. Той няма правно основание да ме извади оттам под каквато и да е форма. Т.е. този тормоз е безкраен, той продължава и има хиляди механизми да се случва. Реално той не си нарушава ограничителната заповед, той не е до мен, но прави всички тези неща, с което аз по една или друга причина се чувствам притеснена и уплашена. Децата ми също“, заяви още жената.
Тя добави, че ако все пак се намери някакъв механизъм, нейният вариант е да излезе под наем с децата. По думите ѝ преживяното насилие се отразява и върху децата.
„Дъщеря ми преди около 3 седмици направи опит за самоубийство. Констатацията на психиатъра е, че това е вследствие на години напред гледано и слушано домашно насилие. Моето състояние е все същото – остро депресивно с неповлияване от медикаментозна терапия. При мен хроничното безсъние и хранителното разстройство са факт. Според психиатърката това ще продължи години. Това означава, че всичко, което се е случвало в този дом, което вероятно се случва в хиляди други домове, е страшно притеснително“, обясни Петя Георгиева-Ресиловска.
Искането ѝ е за ефективна присъда.
Според нея често делото постоянно остава висящо.
„Имаш един насилник, който не е наказан, едно дело, постоянно висящо, тъй като в нашия закон няма краен срок за прокурорската преписка, т.е. прокурорът може да удължава този срок до безкрайност. Никой не може да го задължи под абсолютно никаква форма и начин той да вкара това дело в съда. За мен като човек потърпевш е пълно безумие“, обясни още Петя.
„Решението е наказателното дело да си влезе в съдебна зала и прокуратурата да си свърши работата. Тук говорим за престъпление, по което има събрани не малко доказателства. Говорим за вариант, в който един насилник, един престъпник да може да си понесе заслуженото. Всички жени, деца и дори мъже в моята ситуация, чакат да видят надежда, че нещата могат да се случват по правилния начин. Много малко са насилниците по статистика, осъдени по законодателен кодекс и търпят някакъв вид санкции, различни от административни. Пак казвам административната санкция не плаши насилника, ограничителната заповед в един момент свършва. Има механизми да влияеш отстрани, без да си нарушаваш ограничителната заповед“, каза още Петя.
Търсим по телефона съпруга ѝ Александър Ресиловски. Той отказва коментар пред камера и ни насочва към адвоката си, с който се срещаме в Перник.
„Г-жа Ресиловска образува две дела за домашно насилие, плюс една претенция за неоснователно обогатяване и от наша страна има искова молба за дело за развод. Осъдиха го моя клиент за един конфликт, в който двамата са се били, но приеха, че той като мъж е по-силен и е упражнил домашно насилие. Освен едно наказателно производство, което е образувано месец декември за закана за убийство и умишлено причиняване на наранявания на гръбначно животно, т.е. на кучето, което е намушкал. Там имаме и наказателно производство, което все още не е приключило и е във фаза на разследване“, заяви Николай Цветков – адвокат на мъжа.
Искането за отписване от софийския адрес адвокатът обяснява като негова идея с цел по-бързо решение по бракоразводното дело.
„Тя се възползва от правото си, че като ответник е регистрирана в София и иска делото да се гледа там. Това е така, но на делата в Софийския районен съд ще им трябва много повече време отколкото в Перник. Затова аз предложих съвет да я отпише от това жилище, в което тя не живее. То е собственост на Александър Ресиловски, като неговата майка има право да живее в това жилище до смъртта си. Сега е във вилата в село Драгичево, тъй като съдът постанови тя да живее там. Тя ще живее във вилата в село Драгичево поне докато не изтече едногодишния срок. След това къде ще отиде е неин проблем, след като влезе в сила бракоразводното дело. Няма как да има претенции за това нещо. Той просто иска да се разделят и да си получи имотите, които са си негови. Г-жа Ресиловска нито има морално, нито юридическо право да има претенции както към това жилище, така и към другото. Не виждам защо спорове, които трябва да се решават в съдебната палата, трябва да излизат извън нея. Тя търси съчувствие“, обясни Цветков.
Междувременно годишният доклад на фондация „Асоциация Анимус“ показва, че близо 4000 човека са ползвали програмите и услугите за закрила от домашно насилие през миналата 2022 г. А други 2000 са потърсили помощ чрез телефонно обаждане на Националната гореща линия.
Психологът Катя Кръстанова обяснява функцията на защитените жилища, в които жертвите на насилие и техните деца могат да останат до 6 месеца – период, в който да си стъпят на краката и да получат помощ.
„Първото, което получават, е емоционална и социална подкрепа, съдействие за медицински прегледи, ако това се налага, но най-важното е работа с юрист за издаване на ограничителна заповед по закона за защита от домашно насилие. Оставането в кризисен център е временно решение, не е редно жертвите да бъдат принудени да живеят на друго място, а извършителят да остане в дома си. За съжаление има съдийски състави, които не са способни да разпознаят риска за живота и здравето на жертвата. В момента в София имаме такъв проблем. За съжаление има няколко административни области в страната, където няма кризисни центрове, в които да бъдат настанени жертви на домашно насилие. Най-обезпечената област е Велико Търново, където имат 45 места за жени и деца, жертви на насилие“, казва Катя Кръстанова – психолог във фондация „Асоциация Анимус“.
За момента защитените жилища в България са 13. А експертите са категорични, че приемането на промените в закона за домашното насилие ще реши много проблеми.
