Големият български изобретател и учен Илия Вълков, известен в света като Юл Браун е работил тежък физически труд в мините на Перник. Причината за това наказание е, че след деветосептемврийския преврат през 1948 година слуша забранени западни радиостанции.
Заради това му провинение го изпращат в лагера в Белене, а по-късно и в Трудово-възпитателното общежитие в Перник, където работи при тежки условия. Макар и като арестант, през този период е използвана помощта му за поправка на различна апаратура, разказва публикация на cross.bg.
През 1950 година Илия Вълков успява да избяга от режима в България и емигрира в Австралия, като сменя името си на Юл Браун. Именно в свободния свят българинът прави невероятните си открития за брауновия газ и възможността кола да се движи само с вода. Той обаче не е признат от научните среди тогава.
Още за историята на Юл Браун:
Автомобил да се движи с вода вместо с гориво. Това е мечтата на милиони хора по света, а един българин е изключително близо до реализирането й. Но съвременната наука го отхвърля. Както и родната му България го отхвърля и той е принуден да живее зад граница, където прави големите си открития. Неговото име е Илия Вълков. Но е по-вероятно да сте го срещали с австралийското му име Юл Браун. Или просто човекът, който откри брауновия газ. Изобретателят е роден на 16 април 1922 година във Варна. От малък има влечение към техниката, но завършва Търговската гимназия с отличен успех през 1941 година.
Като повечето мъже тогава е войник. Вълков служи в морската рота на остров Самотраки, който в онези години е българска територия. Когато сваля военните дрехи, започва да следва електроинженерство в Софийската политехника. Но желанието му да стане учен е посечено от тогавашната власт. И то за нещо незначително. Тъй като слуша забранените след деветосептемврийския преврат западни радиостанции, през 1948 година е арестуван и изпратен в лагера в Белене. По-късно работи при тежки условия в мината към Трудово-възпитателното общежитие в Перник. Макар и като арестант, през този период е използвана помощта му за поправка на различна апаратура.
През 1950 година е освободен и две години по-късно бяга от България в Турция през Резовската река. В южната ни съседка неволите му продължават – осъден е като шпионин и лежи 5 години в затвор. Историята разказва, че е освободен с помощта на разузнавателните служби на армията на САЩ. През 1956 година емигрира в Австралия, където променя името си на Юл Браун. То не е случайно – малкото име е от актьора Юл Бринър (бел. ред. – през 1957 г. печели „Оскар“ за най-добър актьор в главна роля във филма „Кралят и аз“), а фамилията взема от майор Браун, помогнал за освобождаването му от затвора. В периода 1970 – 1992 година най-активно работи по откритията си.
Въпреки че някои от теориите на Вълков са основани на реални физико-химични феномени, намиращи приложение в практиката, най-амбициозните твърдения – че водата може да бъде използвана като гориво или че горящият браунов газ е способен да изпари волфрам или да неутрализира радиация, са отхвърлени от научната общност. Основните разработки на българския учен са свързани с оксиводорода – газова смес, състояща се от водород и кислород в различни съотношения. Съединението е получено за първи път преди повече от два века от известния английски химик Уилям Никълсън чрез електролиза на вода и впоследствие намира приложение в практиката основно за високотемпературни горелки.
Употребата на оксиводорода за осветление се оказва проблемна заради силната му взривоопасност. И тук настъпва върхът в кариерата на Илия Вълков. През 80-те години на XX век ученият успява да създаде устройство за електролиза със специален дизайн, което произвежда оксиводород с особени свойства – най-вече с по-голяма потенциална химическа енергия. Тази газова смес получава наименованието браунов газ и в нея Вълков вижда възможна революция в различни области на индустрията и бита (виж карето). Последващите експерименти показват, че голяма част от очакванията не се сбъдват. Опитите с генератори на браунов газ в автомобили показват ниска ефективност, когато се отчете реалният разход на електричество за производството на газа.
Положителните отзиви на крайни потребители се обясняват с факта, че приставките с браунов газ всъщност променят техническите параметри на работа на двигателя, например съотношението гориво-въздух или степента на превръщане на горивото в аерозол, което може да повиши ефективността на двигателя, без въобще да е свързано с употребата на браунов газ. А българинът е имал надежда, че лек автомобил може да измине 1600 км с 4 литра вода и две браунови батерии, които преобразуват водата в газ. А способността на брауновия газ да неутрализира радиоактивни изотопи се определя като „напълно несъстоятелно твърдение“, „магически куршум“ и „културен мит“.
Въпреки че сериозна част от потенциала на откритието не е реализирана, Вълков остава в историята като откривателя на брауновия газ. През 1992 година се премества в САЩ, където живее почти до смъртта си. Малко преди кончината си се завръща в Австралия. Умира на 22 май 1998 г. на 76-годишна възраст от остра сърдечна и бъбречна недостатъчност. Погребан е в гробище в Сидни и това слага край на знаменития му земен път.
Нереализираните мечти на учения Според Илия Вълков брауновият газ може да се прилага в различни области: – автомобилостроенето – твърди се, че сместа може да бъде произвеждана непосредствено в автомобилите от обикновена вода, като се използва единствено електричеството от автомобилния алтернатор; сместа след това бива добавена към (или дори заменя) обичайното гориво, драматично намалявайки експлоатационните разходи; – металообработващата промишленост – твърди се, че газовата смес гори с изключително висока температура – около 6000 градуса по Целзий, която й позволява да изпарява дори волфрам, на което Вълков лично прави демонстрация, като в същото време се твърди, че пламъкът се настройва според материала, към който е насочен, и например „само загрява леко човешка ръка“; – преработката на ядрени отпадъци – твърди се, че пламъкът на брауновия газ неутрализира радиоактивни материали, намалявайки тяхната радиоактивност.
