Когато като дете Елена Китанова прекарва часове в ателиетата на Обединения детски комплекс в Перник, едва ли е предполагала, че години по-късно същият свят на кожа, цветове и ръчна работа ще я отведе до Париж и до собствен моден бранд.
Днес перничанката стои зад Elena Kitanov Paris – марка за кожени изделия, която смесва две на пръв поглед далечни традиции: френското луксозно кожарство и българската шевица.
Историята ѝ обаче не започва от модна къща, а от Перник.
Елена израства в семейство на хора на изкуството. Майка ѝ Татяна преподава скулптура и приложни изкуства и по-късно оглавява ОДК в Перник, а баща ѝ Китан е художник. Именно в тези ателиета Елена за първи път започва да работи с кожа и различни материали.
Първите ѝ „модни колекции“ са дрехи за кукли. После започва да прави хартиени модели на обувки, които дори продава в книжарница в Перник. Следват и първите опити с чанти.
На 19 години заминава за Франция
През 2001 година Китанова напуска България и заминава за Франция с намерението да учи дизайн. Високата цена на специализираното образование обаче я кара да избере друга посока.
Завършва маркетинг и международна търговия, а по-късно и дигитален маркетинг. В продължение на години работи в международния бизнес и в развитието на марки.
Но идеята за дизайн така и не изчезва.
След години корпоративна кариера тя решава да започне отначало. В Париж преминава специализирано обучение по кожарство и получава професионалната квалификация CAP Maroquinerie от Académie de Paris.
Точно тогава започва и създаването на собствената ѝ марка.
„Исках да съчетая две традиции, два типа майсторство – френското кожарство и българската шевица“, казва Китанова.
Шевицата влиза в луксозната чанта
Вместо просто да поставя традиционни орнаменти върху изделията, дизайнерката ги преработва и превръща в част от самата конструкция и визия на чантите.
При някои модели шевиците са пресъздадени с метализирани корди и изглеждат като бижута, вградени в кожата. При други мотивите са скрити под капака и се появяват като релеф.
Китанова създава и лимитирани серии с индивидуално номерирани изделия.
При част от тях работи заедно със своята майка Татяна. Двете обработват кожата с различни цветове, вакси и метализирани листа, а някои метални детайли се доработват с позлата и сребро.
За определени колекции се използват и качествени кожи, останали от производството на големи френски луксозни марки.
Чанта за Лили Иванова
През тази година една от чантите на Елена Китанова стига и до Лили Иванова.
Дизайнерката подарява свое изделие на певицата по повод концерта ѝ в легендарната парижка зала „Олимпия“ на 24 май.
Марката вече е представяна не само във Франция и България, но и в Япония.
През април Elena Kitanov Paris получава и отличие на форума „Excellence Entrepreneuriale des Diasporas Francophones“ в Париж.
За Китанова признанието има и друго значение – българските мотиви вече се показват в среда, в която доминират световни марки и утвърдени модни традиции.
„Това наистина сложи България на преден план“, казва тя.
От успешна кариера към собствен бизнес
На 22 октомври Елена Китанова ще бъде сред участниците във Forbes Women Forum 2026 в София.
Темата на панела, в който ще участва, звучи почти като описание на собствения ѝ живот – „Какво, ако започна отначало? От успешна кариера към собствен бизнес“.
Решението действително не е било лесно. След повече от две десетилетия във Франция тя признава, че животът и професионалното развитие като чужденец изискват повече усилия.
„Чужденката трябва да се доказва два-три пъти повече“, казва Китанова.
По думите ѝ през годините неведнъж е мислила да се върне в България, но е решила да остане.
А началото си остава Перник
Въпреки Париж, международните изложения и модния бизнес, Китанова продължава да свързва историята си с Перник.
Оттук идват първите ѝ срещи с изкуството, работата с кожа и интересът към българската шевица. Именно бабите ѝ я учат да шие и бродира, а част от семейните мотиви по-късно се превръщат във вдъхновение за нейните модели.
След 25 години във Франция тя продължава да се връща в родния си град и да следи развитието му.
Според нея Перник се променя и постепенно придобива по-съвременен облик.
Като един от най-силните символи на града посочва „Сурва“ – фестивал, който според нея показва как местната традиция може да излезе далеч извън границите на региона.
Историята на Елена Китанова всъщност започва и завършва на едно и също място – с детските ателиета в Перник, кожата и българската шевица. Само че междувременно минава през Париж.
По материали на БТА
