Пернишки миньори разказват как са работили във времето на соца в документалната поредица на Евгений Михайлов „Минало (Не)свършено“. Ето я истината през очите на най-отрудените хора – миньорите, изпитали я на гърба си. Кадрите са от 27.12.1989г.
Не ви ли звучат актуално?
„Това преустройство колко време се дъвче. Ние не сме спрели да работиме, изпълняваме си плановете, норми гониме и не може да сгодиме. Хората седят и чакат. Кой ще го направи това преустройство?“
„Какво е направил (Тодор Живков) от 20 години насам, нещо да подобри условията, нещо нова техника да вложи…Ние още работиме с кирки и лопати, както навремето баща ми и дедо ми са работили“.
„Всичко е на дотации, Мината е на дотации, селското стопанство е на дотации. Откъде държавата намира да ги дава тия пари? Къде ги намира? Дали Тодор Живков ги изкара тия пари, за да ги даде после на нас? Кой ги изкара тия пари? Селското стопанство в немилост, работническата класа – почти в немилост. Всеко предприятие на дотации. А в крайна сметка се намира за заплати, хонорари и други истории, и за високи пенсии. Откъде се намират тия пари? Това искаме да попитаме. Дотации. …. престанете с тази дума дотации! Ако ние сме нерентабилни, да се прекрати работата, да се махнат тия предприятия нерентабилни, да останат рентабилните и да се знае“.
„А тези другари горе по върховете, откъде спечелиха толкова много пари? С какво допринесоха за държавата? Или я окраднаха?…“
„Казвам това, че ако се обадиш, веднага ще те шутират, ше те махнат, ще те направят най-черния“.
„Имаше един наш стар колега, той се пенсионира – Иван Бучински, той казва така: Те отдавна ни биха е*али мамата, но нема кой да ги храни“.
