Певицата София гръмна пред ZaPernik.com: “Втора съм в листата на Реформаторите в Перник!“ Вижте как оправда включването си в партийната листа, ще гласува ли за партията на д-р Москов, чиято здравна реформа критикува и на коя песен определя предизборната ситуация в момента!

София Георгиева, на теб като бунтарка и много устата се паднаха най-гадните въпроси, но боец в битка се изгражда! Ти си едно от емблематичните лица на партията „Глас народен“ на певеца Светльо Витков. Какво стана сега? От противник на партиите се сляхте с партиите и ще сте с Реформаторите на предстоящите избори? Има ли кауза в това?

За да имаш възможност да променяш случващото се България, трябва пряко да участваш в политиката и законотворчеството. Отвън се видя, че е невъзможно. Захващала съм се с много каузи и съм ги довеждала до край. Сега моята кауза е да спра оскотяването на българската култура.

Ще участваш ли в пернишката листа на Реформаторите и под кой номер в листата? Ако да – как виждаш ролята си в кампанията на коалицията за предстоящите избори?

Да, аз съм втора в листата.

– Ти си върл противник на здравните екперименти на министър Петър Москов. Знаем, че водач на листата на Реформаторите ще бъде най-големия му авер, партньор, приятел – зъболекаря Валентин Павлов от Перник. Ще гласуваш ли хората-символи на тази здравна система, от която българите, а и ти самата недоволстват?

Отношението ми към реформите на д-р Москов остава непроменено. Сега имам реална възможност моят глас да бъде чут и взет под внимание. Ако хората припознаят в мен бунтарят, да те ще гласуват за мен.

– Ти си творец, иска ни се да те питаме нещо по-душевно. Ако трябва да определим политическата ни ситуация в песен, коя би била тя?

Безсъние на Тангра, чийто автор на текста е моят близък приятел Александър Петров.

Пропадах някъде, но всичко беше истинско –
страха от удара, очакването, сблъсъка.
А после кацнах върху мислите
и тръгнах по света, нарамил кръста си.Като медал върху ревера сив на времето
оглеждах от високо всички улици.
И виждах рицарите, стъпили във стремето
на своите мотори с малки блудници.А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата
във кръчмата спореше със неверници,
които го закачаха от масите,
че днес дори в музея няма мелници.И тъй загубил в сетен дъх доверие
започнах да разпитвам плахо хората:
къде започва пътят към надеждата
и свършва кръстопътят на умората?

Пропадах някъде, въртях се във доспехите
и се събудих гол от писъка на вятъра.
Моторен шум потъваше във ехото
със рокерите, тръгнали нанякъде.

Коментари

коментара

Be the first to comment

Leave a Reply