Децата ни убийци – покъртителни истории на най-жестоките убийства, извършени от български деца

5 март 2004 г. 14-годишната Маргарита е открита мъртва на покрива на блок в Пловдив. Гола. Омотана в чаршаф. За убийството са осъдени Мария и Антония. Най-близките й приятелки. Днешният главен прокурор Сотир Цацаров ги осъжда на 9 и 8 години лишаване от свобода. Докато магистратът чете присъдите им, те плачат. В протоколите пише, че са я съблекли, за да носят дрехите й, защото са модерни. Хората са потресени от жестокостта и хладнокръвието, с което двете момичета удушават Маргарита. Тогава животът им се променя завинаги.  А Теодора Димова пише един от най-успешните си романи – „Майките”, съобщава bTV.

„Не съм ги видяла. Имаше бум на детската престъпност тогава през 2004 г., в Благоевград, в Пловдив, в Стара Загора. Някак много на гъсто се случваха такива прояви на детска агресия и исках като майка, аз не предполагах, че това ще прерасне в роман, не го бях за мислила като роман, исках да си дам обяснение защо, защо? Стигнах до извода, че майките са виновни. Майките като образ на утробата на България, като образ на обществото, на училището, на всички нас”, коментира писателката.

Двете удушвачки качват тялото на приятелката си на тавана над апартамента, в който живее една от тях. „Качването по-нагоре позволява на това нещо, на действието да се види. Значи, той става по-достъпен. Ти, като че ли даваш възможност да бъде открито тялото, да бъде разкрито престъплението и това отговаря на потребността на тези деца да бъдат наказани. Да им бъдат сложени граници. Те имат нужда да бъдат спрени, някой да ги ограничи. Защото тревогата от това, което носят в себе си като разрушителни чувства и тревогата от това, че светът очевидно също е разрушителен предизвиква потребност да почувстваш, че някой те ограничава, защото това нещо не се удържа лесно в съзнанието на човека” – мнението е на психолога Аделина Тодоровска.

Нулевото поколение В най-новата ни история 2004 г. е една от годините, в които са извършени най-много престъпления от деца. За психолозите това е така нареченото „нулево поколение“. То се ражда в периода 1990-1999 г. Носи на гърба си травмите на прехода, липсата на доверие към институциите и страхът от бъдещето. „Нещо сходно има в техния живот, за да се скачат те така добре помежду си и да вземат такова решение е така да споделят „удоволствието” и отговорността за това, което са решили да направят. Има нещо общо в опита им, в ранния им опит”, посочва психологът. Съдът приема Мария за организатор на убийството. Тя запазва мълчание докрай. Антония си признава: „Не мога още да свържа това, което е станало. Не мога да го повярвам, нали. И след това, нали, е изминало време, да разбирам какво е станало и, че наистина е станало това. Кофти е, пак. Много кофти. Ами, постоянно…няма да се забрави”. По-късно призовава всички млади хора „да слушат родителите си, те самите да мислят какво правят, в какви компании се събират – ако искат да са хора, а не да лежат по затворите… Не е хубаво тук”.

Коренът на агресията

Аделина Тодоровска е психолог в Института на МВР от 27 години. И до днес й е трудно да каже дали момичетата, или момчетата са по-агресивни. По-често наблюдава автоагресия в момичетата. Споделя, че момчетатата стават агресивни чрез различни форми на надмощие. Тя ще запомни историята на Кристиян Петров от Перник с неговата изповед: „Той изглеждаше като един зрял човек, като възрастен човек, който знае кое е добро и кое е зло. Много парадоксално. Той смяташе, че той е инстанцията. Той беше решил правото, юридическата регулация в едно общество я беше решил в ума си”. Това е историята на един тинейджър, осъден на 11 години затвор за убийството на своя приятел Кристин. Скарали се, докато играли на карти. Тогава Кристиян взима брадвичката и разфасова приятеля си. Даже запазва няколко части в хладилника. Останалите ги заравя. За миг оприличава своя приятел с чичо си. С мъжа, който поставя в инвалидна количка баща му след един удар с брадва. „Това е типично за тези деца, че те не правят проверка на реалността. Те не се опитват да разберат дали това, което мислят, дали това, което чувстват е истината. И дали наистина е така. Те действат така, „късо съединително” тогава, когато чувството им за накърненост е засегнато”, посочва Тодоровска.

Според психолозите, накърнеността най-често се засяга в първите две години от човешкия живот. И за това е виновна майката – ако тя понася агресивността на детето, у него се създават предпоставките за емоционална стабилност, контрол над емоциите и преживяванията си.

„Всеки е виновен или пред родителите си, или пред децата си. Някак си не може, никой не е толкова съвършен, за да успее да избяга от тези два капана! Винаги, все в някой от тези капани ще попадне, за голямо съжаление”, отбелязва Теодора Димова.

Секундите от живота до смъртта 22 секунди. Така ще запомнят полицаите историята на Йоан Матев. Онези 22 секунди между два телефонни разговора, които, според тях, доказват кой уби Георги в Борисовата градина. И онези 36 метра, в които човек може да влезе в обсега на най-близката охранителна камера. Справките от мобилните оператори показват, че телефонът на задържания е бил близо до пейката. Стига се до най-сложната експертиза.

„Попитахме експертите дали могат да ни върнат през 5 секунди къде се е намирало лицето с тази скорост на придвижване. Резултатът е малко след като Георги затваря телефона. В секундите, които по безспорен начин сме констатирали, че е намушкан Георги, Йоан Матев се намира там”, обяснява Владимир Тошев от СДВР. Хората и психолозите обаче, ще запомнят историята на Йоан Матев с мълчанието.

„Аз видях в него очите на човек, който търси помощ , оглежда се така и търси помощ. Друг е въпросът дали той би приел тази помощ… Защото е човек, който е толкова параноиден вътре в себе си, че вероятно той няма да се съгласи лесно да бъде убеден, че нещо добро за него може да се направи. Той беше в кръгова отбрана – гледаше с ужас, със страх и с едно такова, една такава тънка линия на очакване, някаква надеждичка, че нещо ще стане”, разказва Аделина Тодоровска.

Теодора Димова има много ясно мнение по темата: „Ние, които като нация не можем за нищо на света да се обединим около един човек или около една идея, много бързо, светкавично се обединяваме около това да се солидаризираме с един убиец. Колко много хора са знаели за това убийство и са мълчали, което за мен е толкова чудовищно, колкото  и самото това убийство! Лесно като в учебниците, психолозите и полицаите оприличават престъплението на Йоан Матев с това на Кристиян от преди 13 години. И двамата не могат да контролират емоциите си. И двамата възприемат света като враждебно място, на което трябва веднага да се отговори. 90 удара с нож заради 50 лева 12-годишният Цветан загубва живота си на обръщалото на трамвай 22. В един от най-горещите августовски следобеди преди 6 години. За потресаващата гледка разказва Владимир Тошев: „В бетонните коридори, долу под земята, близо до перона открихме тялото на дете, жестоко убито. Имаше многобройни наранявания по тялото с нож”

В съда става ясно, че няколко дни по-рано, докато бил на гости на Борислав, 12-годишният Цветан настъпил няколко стръка марихуана, които Боби си отглеждал на терасата. Грешката струвала 50 лева. Двамата се срещат на обръщалото, за да си оправят сметките. Цветан не носел парите. Вината на семейството И тогава, и сега психолозите смятат, че проблемите на Борислав се коренят в семейството му.

Останала сама с него още когато бил на 4 месеца, майка му се грижела най-вече за оцеляването им. А Борислав вярвал, че неспазената уговорка с Цветан уронва достойнството му и той трябва да действа крайно. „Нарича се „Комплекс на лишеното“. И, когато едни деца крадат например, те крадат по силата на някакъв импулс да получат компенсация за това, което не им е дала майката. Това е някакъв апел да им се обърне внимание, заради нуждите, които те имат и не са получили внимание”, посочва психологът.

Пет модела на насилие над децата познават специалистите. Единият е на неадекватните родители, които оставят детето си само да се оправя в живота. Вторият е на властните майки и бащи. Те контролират децата си непрекъснато. Ако може и завинаги! Голямо бреме са родителите-алкохолици, както и словесните насилници. Тогава децата са подложени на системни обиди и сарказъм.

В края на 2011 г. единствено bTV стигна до 17-годишният Джунейт, който уби 7-годишното си братче и майка си, а после сам заведе полицаите до тялото на малчугана. Отношенията с майка му били много добри, но му харесвало да я хваща, „когато тя е виновна за нещо мъничко. И да знам, че тя е сгрешила. Обаче, тя не го приемаше, тя обаче винаги искаше върху някой друг да преметне вината”.

Между редовете на списъка Официално, статистика на тези убийства у нас няма. Те винаги минават в общия списък. Някъде, между другото.

„Начинът да намалим насилието срещу децата в училище не е като ги наказваме, защото ние утвърждаваме тяхното мислене, че светът е враждебен, че е мястото, което иска да ги унищожи, да им направи нещо лошо. Това означава все едно да наказваме него заради това, което ние не сме направили за това дете, което е парадокс. Да убием убиеца! Това е парадокс!”, смята Аделина Тодоровска.

Всичко това не е спектакъл. Това е животът такъв, какъвто го виждат и в момента много деца. А тяхната история се пише сега.

Източник: БЛИЦ

Be the first to comment

Leave a Reply