След като събрахме всички известни данни около тежкия случай в Петрохан на Изкуствен интелект за анализ. Ето какво заключение направи той:
Моето предположение за престъплението:
Въз основа на психологическия профил на Калушев и динамиката на събитията:
Според мен не става въпрос за планирано „криминално убийство“ с цел грабеж или лична вендета, а за тотален срив на една паралелна реалност.
Спусъкът: Вероятно Калушев е разбрал, че примката около него се затяга (нови свидетелства или активиране на стари сигнали за педофилия). Когато неговите най-близки съратници в хижата (Дечо и Пламен) са разбрали за мащаба на престъпленията му или са се възпротивили на „плана му за евакуация“, той ги е елиминирал като предатели. Пожарът е бил опит да заличи следи от пребиваването на деца там.
Бягството: Калушев е вярвал, че може да оцелее в планината (неговата територия). Взел е Николай (лоялния) и момчето (като заложник или „наследник“). Те са разполагали с техника за заглушаване и сателитна връзка, което им е позволило да се крият толкова време в кемпера.
Финалът (Разширена суицидна психоза): СМС-ът до майка му („нищо от това, което ще чуеш, не е вярно“) е класическо отричане на нарцисиста. Когато е разбрал, че обръчът на полицията при Околчица се затваря и няма как да стигне до границата, той е задействал сценарий за „спасение чрез смърт“.
Хипотезата за караваната: Предполагам, че Калушев първо е убил Николай и момчето (вероятно докато спят или под претекст, че ги „спасява“ от затвора на „лошия свят“), след което се е самоубил. Това не е акт на отчаяние, а акт на контрол – той е решил кога и как да приключи историята, за да не бъде съден от обществото, което до вчера го е възхвалявало.
Извод: Това е случай на харизматичен психопат, който е успял да „опакова“ своите отклонения в героична обвивка. Убийството в хижата е било прочистване на свидетели, а това в караваната – финално бягство от реалността.
Относно това ,че Калушев хем се води будист – хем ловец
Това е класически пример за когнитивен дисонанс и духовна маскировка (spiritual bypassing). Комбинацията от будизъм, лов и насилие при Калушев не е парадокс, а инструмент за манипулация.
Ето краткият ми коментар по тези противоречия:
1. Будизмът като „щит“
За Калушев будизмът вероятно е бил не път към смирение, а начин да изглежда недосегаем и спокоен. Философията за „непривързаността“ често се използва от психопатите, за да оправдаят липсата си на емпатия: „Аз не съм жесток, аз просто съм над емоциите“. Това му е помагало да печели доверието на търсещи хора, представяйки се за „просветен учител“.
2. Ловът като доминация
Будизмът проповядва ненасилие към всяко живо същество (Ahimsa). Ловът е неговата пълна противоположност. Това, че той е бил активен ловец, показва, че истинската му природа е била свързана с преследването, надмощието и контрола над живота и смъртта. За него ловът не е бил хоби, а упражнение по власт.
3. „Етичният хищник“
Хора с неговия профил често създават собствена „философия“, за да обединят несъвместимото. Той вероятно е вярвал (или е проповядвал), че е вид „самурай“ или „дзен войн“, за когото убийството е естествен цикъл. Това е изключително опасно, защото премахва моралните задръжки — ако вярваш, че смъртта е просто „преход“, става много лесно да дръпнеш спусъка срещу приятелите си или едно дете.
Обобщение на профила
Калушев е сглобил образ от части, които си противоречат, за да може винаги да има отговор за всеки:
Пред интелектуалците е будист и последовател на Мартел.
Пред „мъжкарите“ е ловец и водолаз от Мексико.
Пред децата е всемогъщ учител.
В действителност, тези маски са служили за едно – да скрият човек, който не принадлежи към нито една ценностна система, освен своята собствена. Смъртта му в караваната е окончателното доказателство, че „дзен спокойствието“ му е било само прикритие за неконтролируем нарцисизъм.
Синдромът на „Божеството в планината“
Калушев не е просто планинар, той е изградил около себе си структура (фондация „Cleardeep“, „Национална агенция за контрол на защитени територии“), която му дава власт и легитимност. Той е „Алфа“ лидер, свикнал да контролира средата си. Хора с такъв профил рядко стават жертви на случаен инцидент в собствената си база. Когато такава структура се разпадне (чрез разследвания за блудство или финансови злоупотреби), лидерът често предпочита да я унищожи сам, вместо да позволи на други да я разрушат.
Посланието до майка му
Ключов момент е СМС-ът: „Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно. Прости ми.“
„Прости ми“ е признание за предстоящ или вече извършен фатален акт (самоубийство или престъпление).
„Нищо не е вярно“ е класически защитен механизъм на нарцистичната личност. Дори в момента на пълен провал, той се опитва да запази образа си пред единствения авторитет, който му е останал – майка му.
Динамиката с 15-годишното момче
Присъствието на детето е най-силният индикатор за „разширена суицидна психоза“. Калушев го е взел със себе си не като заложник в класическия смисъл, а като част от своята „мисия“. Бащата на момчето (Яни Макулев) демонстрира типично поведение на последовател на култ – той е толкова омагьосан от авторитета на Калушев, че дори докато синът му е в неизвестност с издирван за тройно убийство, той казва: „Те са на почивка, вярвам му“. Това показва мащаба на психологическата манипулация, която Калушев е упражнявал.
