След оставката на кабинета „Желязков“ президентът трябва да назначи служебен премиер. Но след конституционните промени от 2023 г. изборът му е сведен до няколко конкретни длъжности – няма експерименти, няма „изненади“. Законът е категоричен.
Кой изобщо има право да бъде назначен?
Само лице, което в момента заема една от тези позиции:
• Председател на Народното събрание
• Управител или заместник-управител на БНБ
• Омбудсман или заместник-омбудсман
• Началник или заместник-началник на Сметната палата
И толкова. Няма други варианти.
НАЙ-ВЕРОЯТНИЯТ ИЗБОР: РАЯ НАЗАРЯН
Председателят на НС е първа в конституционния списък и най-високопоставената фигура, допустима за поста. Политически и юридически – тя е най-лесното и логично назначение.
ВТОРИЯТ СИЛЕН ВАРИАНТ: МАРИЯ ФИЛИПОВА
Зам.-омбудсманът е законово допустима, политически приемлива и вече получавала широка подкрепа при избора си. Името ѝ реално се обсъжда като резервен, но напълно възможен вариант.
ТЕХНОКРАТИЧНИЯТ ПОДХОД: СМЕТНАТА ПАЛАТА
Вариантът беше използван съвсем наскоро – служебният кабинет на Димитър Главчев (2024). Ако президентът отново търси „неполитически“ профил, тук е неговият избор.
БНБ – ВАЛИДНИ, НО НЕЖЕЛАЕЩИ
Управителят и подуправителите на БНБ могат да бъдат назначени, но традиционно отказват участие в политически кабинети. Мандатът им е експертен и те обикновено не желаят да се намесват в предизборни процеси.
Ако парламентът не направи правителство (което изглежда вероятно), служебен кабинет ще има.
И най-реалистичният служебен премиер е:
1) Рая Назарян
2) Мария Филипова
3) Представител на Сметната палата
Списъкът е кратък. Изборът – почти формалност.
