Европейската комисия вади червения картон: парите за Украйна свършват, сметката е чудовищна, а търпението в Брюксел – изчерпано. Урсула фон дер Лайен изпраща спешно писмо до всички държави членки, с което буквално ги притиска до стената: времето изтича, а финансирането на Киев трябва да бъде решено не „някога“, а на следващия Европейски съвет през декември.
Тонът е категоричен:
„Сега ще бъде от ключово значение бързото постигане на ясен ангажимент…“, пише шефката на ЕК, давайки да се разбере, че ако Европа не намери 135 милиарда евро, Украйна остава с празен бюджет за следващата година и за 2027 г.
Фон дер Лайен не захаросва ситуацията. Никак. „Няма лесни варианти“, признава тя – фраза, която бие тревога в столиците на ЕС.
В основата на тези мрачни предупреждения стоят оценките на МВФ и украинското правителство. Всичко се базира на оптимистичното, почти наивно предположение, че пълномащабната война на Русия ще приключи до края на 2026 г. – прогноза, която в момента изглежда повече като надежда, отколкото като сценарий. Прекратяване на огъня? Засега звучи като лукс, а не като реална перспектива.
Три варианта – всички болезнени
В писмото Фон дер Лайен представя три възможности. И трите са тежки, политически експлозивни и финансово удушаващи.
Първият вариант е най-простият – държавите членки да плащат директно от собствените си бюджети. Доброволни двустранни вноски, които стават „безвъзмездна помощ“. Или казано по-просто: парите отиват и не се връщат. За много страни – включително източноевропейските – това означава нови дупки в националните бюджети и огромен вътрешнополитически риск.
Вторият вариант е още по-деликатен – ЕС да поеме нов общ дълг, по модела на ковид фонда. Звучи удобно, докато не се стигне до детайлите: всяка страна трябва да даде „правно обвързващи, безусловни и неотменими гаранции“. Ако една държава реши, че не й изнася – останалите плащат вместо нея. Тоест: богатите плащат повече, бедните нямат избор.
Брюксел признава, че при този вариант ще се плащат огромни лихви, а моментът е най-лошият възможен – пазарите са претоварени, а ЕС вече е натрупал рекорден дълг.
Третият сценарий е най-екзотичният и най-рисковият: заем, базиран на замразените руски активи, който Украйна ще връща само след като Русия бъде принудена да плаща репарации. Да, точно така – Европа взема заем, а Киев го връща само ако Москва капитулира финансово.
Стойността? До 140 милиарда евро, може би повече.
Проблемът? Никой няма идея кога Русия ще бъде принудена да плаща такива репарации, ако въобще някога ги плати.
Фон дер Лайен натиска, държавите се дърпат
Макар писмото да звучи дипломатично, под текста ясно личи истината: много държави нямат желание да поемат още един финансов слон в стаята, особено в момент, в който бюджетите им са на ръба.
Германия е в бюджетна криза.
Франция е под натиск заради растящия си дълг.
Италия е на ръба на финансовата устойчивост.
Полша и Унгария традиционно се противопоставят на всяка схема, която им мирише на „обща отговорност“.
И всичко това се случва в момент, когато САЩ сами се борят да запазят подкрепата си за Украйна, а Европа все повече осъзнава, че ако Вашингтон се отдръпне, цялата сметка пада върху ЕС.
Украйна отчаяно се нуждае от пари – а Европа няма единно решение
135 милиарда евро за две години. Така изглежда финансовата бездна, която чака ЕС.
Това не са пари за оръжие или военна помощ – това е бюджетът на една държава, която в момента функционира само благодарение на външно финансиране.
Без тези средства:
– няма заплати
– няма пенсии
– няма социални плащания
– няма икономика
– няма държава
Фон дер Лайен го знае. МВФ го знае. Киев го казва ежедневно.
А Европа според всичко още не знае кой точно ще плати сметката.
Декември ще бъде решаващ – или ЕС намира решение, или кризата ще е двустранна
Следващият Европейски съвет ще бъде арена на сблъсък: от едната страна Комисията, която настоява за „незабавен, ясен ангажимент“, а от другата – 27 държави, от които никоя не иска да е първата, извадила чековата книжка.
Едно е ясно: войната не чака, а сметките на Украйна – още по-малко.
Фон дер Лайен знае, че ЕС е изправен пред най-големия си финансов тест от десетилетия.
И ако Брюксел се провали, последствията няма да са само за Киев.
Ще ударят самия Европейски съюз.
Затова писмото не е обикновено.
То е тревога.
И предупреждение.
Следващият ход е за лидерите.
