Бившият бос на ФИФА Жоао Хавеланж почина днес, три месеца след като навърши 100 години. Роденият в Бразилия белгиец оглавяваше Световната футболна централа в периода от 1974 до 1998 година, а след като напуска е избран за почетен президент на централата. Наред с редицата реформи които прави във футбола, Хавеланж бе замесен и в редица скандали, свързани със съмнения за задкулисни игри, подкупи и пране на пари.
Пълното му име е Жан-Мари Фостен Гьодефроа „Жоао“ де Хавеланж. Роден е през 1916 г. в Рио де Жанейро в заможно семейство на белгийски емигранти. Баща му е богат и проспериращ бизнесмен в областта на оръжейния бизнес.
Като малък Жоао се пробва в няколко спорта, включително и във футбола. Пада си по бокса, а като юноша на няколко пъти му се налага да използва юмруците си, защитавайки се от кварталните банди. Паралелно с това се влюбва в плуването. През 30-те години е един от най-добрите плувци не само в Бразилия, но и в Южна Америка.
Жоао е умен и много ученолюбив. Записва се да учи право и през 1940 година се дипломира като юрист.
Четири лета по-рано той се появява за първи път на голям спортен форум – част е от олимпийския отбор на Бразилия по плуване. Жоао пътува три седмици с кораб, пресичайки Атлантическия океан, за да стигне до Европа и да участва на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г.
През 1952 г. Хавеланж участва в още една олимпиада – тази в Хелзинки. Част е от състава на Бразилия по водна топка, където е най-възрастният състезател– точно по това време е на 36 години.
След като приключва със спортната си кариера, Жоао работи на няколко места. Съветник е по правните въпроси на популярна в Бразилия автобусна компания, а след това е в Борда на директорите на мощен металургичен комбинат.
След смъртта на баща му Хаваленж получава покана от белгийска компания за продължаване на семейния бизнес – търговията с оръжие. Там перспективата е отлична – пред бразилеца се открива идеалната възможност да натрупа пари. Страшно много пари. Жоао обаче отказва, признавайки, че, оръжията винаги са го отвращавали и че те са инструмент на смърт и насилие.
„Никога през живота си не съм имал пистолет. Да, татко успя именно с този бизнес, но аз не искам да се занимавам с това. Знам, че ще загубя много. Може би милиони, но съм категоричен в избора си”, твърди Жоао.
Впоследствие се завръща в спорта, влизайки в Бразилския олимпийски комитет. Той води делегацията на своята страна на Олимпийските игри в Мелбърн през 1956 година, а през 1963-а става член на МОК.
През 1974 година Хавеланж пробива с гръм и трясък във футбола. Той печели по драматичен начин изключително оспорваната битка за трона във ФИФА със своя предшественик Стенли Роуз. И става седмият президент на световната централа. Оттам насетне – до 1998 година, когато Сеп Блатер го заменя, историята на Жоао е ясна.
Името му беше замесено в доста скандали, в съмнения за задкулисни игри, подкупи и пране на пари. Но е факт, че Хавеланж извърши редица промени в най-популярния спорт в света.
По негова инициатива е увеличен форматът на световните първенства. На Мондиала през 1982 година отборите стават 24, а през 1998 нарастват на 32.
По негова инициатива започват и различни международни надпревари: световното за юноши до 17 години (1985), за младежи до 20 години (1977), за жени (1991) и турнирът за Купата на конфедерациите (1992).
Хавеланж превръща световните финали в голям басейн от пари, основен източник на които са телевизионните права. Именно по негово време ФИФА се превръща в могъща организация.
През 1998 г. Жоао Хавеланж предава властта на дългогодишния си пръв помощник Сеп Блатер и се оттегля от голямата сцена.
- жоао хавеланж
- фифа
Източник: Nbox.bg
