Под земята в Брезнишко лежи истинска планина от злато. Това обявиха минно-геоложки експерти преди години. Че в района има залежи от ценния метал, граовци са убедени открай време. Селяни са намирали парченца руда със златни люспици. Но, че Брезник може би наистина е българският Клондайк откри фирмата „Трейс Рисорсиз“, която отвори вратите към съкровищницата. И… златна треска затресе брезничани почти като през далечната 1896 година, когато трима души се натъкнали на богато находище на жълтия метал край река Клондайк в Аляска. У нас златосъдържащите руди са открити под земята в местността на хълма „Бърдото“ край Брезник. Разкритието отприщи цветистия граовски хумор на местните. По злато ходим, а сме си все бедни бедни, шегуват се жителите на градчето.
Не знам как е изглеждал пътят към златото край американския град Доусън преди 122 години, но този, който води към бъдещата рудодобивна площадка, навява романтични спомени за онова време.
Отбиваме се по тясно, прясно настлано шосе, което се вие през плодородните ниви на брезничани. Реколтата е прибрана. Мараня е обгърнала земята. Тук-там ни кимат слънчогледи, навели натежали от урожай главички. Из въздуха се стрелкат хищни мишелови, които дебнат с острите си очи за плячка. Почти като в пустошта край Клондайк… Стигаме до южния склон на „Бърдото“ и пред нас се ширва равното граовско поле. Насред него се кипри малък бивак, заграден с предпазни ленти. Вижда се и входът на тунел. Да, тук лежи безценният метал, но не бързайте да ни завиждате, че ще си тръгнем оттук с буца от него.
До изваждането на първия грам от златото има поне около 5 години
А дотогава най-новото златодобивно дружество в страната „Трейс Рисорсиз“, което от 2012 година е дъщерна фирма на групата на „Асарел – Медет“ в Панагюрище, ще работи по проекта си. Компанията е създадена през май 2012 година и е с основен предмет на дейност проучване, добив и преработка на метални полезни изкопаеми. Тя вече 6 години има офис в центъра на Брезник, където всеки любопитен може да получи конкретна информация за инвестиционното намерение на фирмата, което е на стойност 120 млн. лева.
Находището „Милин камък“ е под 1237 декара земеделски земи, повечето от които ще продължат да са обработваеми и след началото на златодобива. Теренът обхваща стотина дребни парцела на местни жители, но има и общински, и църковни имоти. Северната част на терена откъм билото на „Бърдото“ е иглолистна гора на площ от 297 дка, която е държавна. Но въпросите с изкупуването на земята, които се намират в територията на концесионната площ, вече са решени. Сделки са сключени и в началото на миналата седмица, разказа ни адвокатът на собствениците Венета Петрова. Тя отказа да издаде тайната на каква цена са изтъргувани нивите, но според данни на Националния статистически институт средната цена в областта е 100 лева за декар. Купени са и две сгради на бившото военно поделение в Брезник, които ще се ползват за нуждите на златодобива.
Проектът на „Трейс Рисорсиз“ планира изграждането на комплекс с подземна мина
обогатителна фабрика и допълнителни съоръжения на площ от близо 478 дка. Годишно ще се добиват не повече от 300 хил. тона руда. За сравнение големите предприятия в тази област в България добиват тази маса само за една седмица. От рудата на място ще се получава концентрат, който след това ще се продава за преработка до злато. Експлоатацията на рудника ще продължи между 18 и 20 години. След приключване на добива две години ще се прави рекултивация, а мониторингът ще продължи 10 години. Мината ще бъде на 2 км от града и на 200 метра под земята. Рудата ще се добива чрез взривяване. После скалата ще се троши и смила на частици с размер 100 микрона и ще бъде обогатена чрез флотация, при която се извлича до 90 процента от благородния метал, обясняват експертите.
Дейността на фирмата златотърсач раздели брезничани
През 2013 година стотина човека се събраха на протест пред сградата на РИОСВ в Перник и изразиха недоволство от това, че някой ще рови земята им. Те дори докараха пред инспекцията катафалка с ковчег. С плакати „Не ме изпращай в гроба“, „Искаме информация, а не манипулация“, „Не на поредната концесия в ущърб на държавата“ брезничани белязаха свикания тогава експертен съвет, който трябваше да вземе решение дали да има златна мина в Брезник и какво ще е въздействието й върху природата. Според недоволните в доклада по ОВОС има умишлени пропуски, които прикриват очакваните при разработването на рудника замърсявания и рисковете за човешкото здраве.
Имаше обаче и жители на града, които посрещнаха предложението с овации и изразиха подкрепата си за реализацията на златодобива в Брезник. Те обясниха, че в града няма почти никаква работа и разчитат рудникът да им осигури препитание. В крайна сметка Върховният административен съд остави в сила решение на административните магистрати в Перник, с което беше отхвърлена жалбата срещу добиването на златосъдържащи руди от находището „Милин камък“. Инвестиционното намерение на „Трейс Рисорсиз“ беше бетонирано и от общинските съветници в местния минипарламент, които му дадоха зелена улица. Концесията се предоставя за срок от 20 години, като половината от концесионната такса ще отива в община Брезник. Това пък гласи решение на Министерския съвет от юли 2015 година, с което окончателно се поставя началото на златодобива в Брезнишко.
От фирмата са категорични, че
в строителството на обекта ще бъдат заети около 545 човека
А когато започне същинската му експлоатация, в минния комплекс ще работят 434 човека, от които 80 с висше и 354 със средно образование, предимно от района на община Брезник. Средната работна заплата щяла да бъде 1030 лева. Към края на 2017 г. във фирмата вече работят общо 66 човека, от които 33-ма са жители на Брезник. Но като се има предвид, че се търсят специалисти по минно-геоложки науки, електро и машинно инженерство, автоматизация и информационни технологии, икономика и мениджмънт и финансово-счетоводни дейности, едва ли в малката брезнишка община ще могат да се открият всички експерти с подобни специфични специалности.
С присъщия си граовски скептицизъм бай Димо, който ни показа пътя към златното находище, изрази съмнението си, че мината ще даде препитание на хората от района. „Теза са немокает. Не им вярвам. За какви специалисти ни говорят!? Откъде ще ги вземат? То у Брезник не остана ни един млад човек. Всички учени се изселиха или работят в Перник и в София. Останахме само баби и старци“, категоричен бе възрастният човек. Дали е прав само времето ще покаже…
Местните са притеснени, че златодобивът ще унищожи природата
От „Трейс Рисорсиз“ обещават, че това няма да се случи. Според фирмата взривните дейности няма да се усещат от населението. Експертите й се позовават на сеизмологичните изследвания при взривяванията през последната година, както и на оценка, направена от специалисти от Минно-геоложкия университет, според които копаенето в земята няма да има негативен ефект върху сградите и природата. Да, може да са прави специалистите и хората може и да не усетят вибрациите, но жители на близкото село Слаковци са на различно мнение. Въпреки че стотици хора посещават живописния язовир край селото и се забавляват да ловят риба в него, едва ли някой е усетил, че цяла година текат взривявания. Природозащитници разказват обаче, че откакто са започнали подземните взривове, обитателите на водоема са намалели драстично, а някои са изчезнали. Запознати с нравите на речните обитатели разказват, че рибите са изключително чувствителни към всякакви вибрации и силни шумове и ако това се е случило, може да се дължи на големия наплив от туристи. Хората са установили още, че много от пернатите, които живеят в гората край язовира, са отлетели. Из тези земи чурулика световнозастрашеният ливаден дърдавец. Пернатото обитава две защитени зони от „Натура 2000“ в селата Мещица и Вискяр, които са съвсем близо до находището. Освен него тук гнезди и червеногърбата сврачка, която също е застрашена от изчезване.
Под заплаха ли е минералният извор „Желязната вода“
който се намира само на сто метра от бъдещия златен рудник, се питат брезничани. Водата е течното съкровище на Брезник, което е отличено със златен медал на изложението за минерални води в Лондон още през 1909 г. Двайсет години по-късно изворът е каптиран от древна руднична галерия и е направена чешма. Специфичната течност е богата на железни йони, калций и магнезий. Помага срещу множество стомашно-чревни, чернодробни и кожни заболявания, включително срещу анемия. През 2015 г. фирмата концесионер финансира реконструкцията на каптажа и водопровода на желязната вода, която тече в центъра на града. Мината няма да засегне и извора на „Бърдото“, защото той е на повърхността, а рудникът ще бъде на 200 м под земята. От фирмата уверяват, че отпадъците от производството край Брезник ще се съхраняват в хвостохранилище, което ще бъде с площ от 220 дка, което е поне десет пъти по-малко от хвостохранилищата на големите добивни компании в страната.
След пълноценното започване на златодобива от „Трейс Рисорсиз“ са изчислили, че в бюджета на община Брезник годишно ще постъпват над 1,3 млн. лева от концесионни такси и над 60 хил. лева от местни данъци и такси. Но това ще е след около 5 години. Засега
от фирмата се отчитат с дарение към общината от 50 000 лева
Със средствата ще бъдат финансирани инициативи в образованието, културата, спорта, историята и инфраструктурата. Договорът предвижда близо една пета от сумата да се използва за подготовката на Общинския исторически музей да приеме, съхранява и излага археологическите находки, които ще му бъдат предоставени след края на разкопките в землището на града. Други 10 000 лева ще са от полза за културния календар на Брезник, а отделно от тях за инициативите на училищата и детските градини в общината ще бъдат предоставени близо 11 000 лева. Предвидени са пари също за малки инфраструктурни проекти, за спорт и туризъм. В договора за дарение изрично е разписано, че в рамките на годината общинската администрация се ангажира да изготви цялостна стратегия за превръщането на Брезник в привлекателен туристически център и за съхраняване на неговото културно-историческо наследство. По този начин предоставяните средства ще бъдат насочени за постигане на конкретни резултати. Извън този договор остават сумите, които фирмата от години осигурява за студентски и ученически стипендии, за образователната си програма и за благотворителните си инициативи.
Дали все пак Брезник ще се окаже българския „Клондайк“, ще покаже бъдещето…
.jpg)
Теренът на находището
135 т златни руди лежат под краката ни
135 тона са доказаните запаси от злато в българските земи към 1 януари 2018 г., сочат данните на Министерството на енергетиката. Повишеното търсене на инвестиционно злато в условията на несигурност в световната икономика вдига неговата цена на световните борси и това прави благоприятно добиването му.
България заема четвърто място в Европа по добив на злато. У нас се намира може би най-голямото находище на злато на Стария континент – „Челопеч“, откъдето до момента са добити над 50 т от ценния метал. За „Ада тепе“ край Крумовград добивът на ценния метал започна през 2016 година. Концесия за добив е дадена и за златно находище „Чала“ в Източните Родопи. Концесия за добив на златно-сребърни руди в находище „Седефче“ получи „Горубсо – Кърджали“ АД, но там добивът още не е започнал.
Жълтият метал се съдържа и в медната руда в „Асарел“ и „Елаците“, откъдето се извлича. Златосъдържаща е и оловно-цинковата руда от находище „Маджарово“, както и полиметалното находище в Зидарово. В края на август т.г. кабинетът даде концесия за 35 години на едно от перспективните откъм златодобив находища „Прохорово“ до Нова Загора.
5 компании добиват злато у нас. Други четири имат концесии от правителството и тепърва ще започват разработки на находищата. Концесиите са за метални полезни изкопаеми – златосъдържащи руди, макар че от тях се произвежда най-вече мед, но още сребро и други редки и скъпи метали.
За последните три години – от 2015 до 2017 г., у нас са добивани над 11 т злато, като за миналата година то е 12,5.
Почти всички български реки са златоносни. По р. Огоста и в района на р. Струма дори има проучвания с изчислени запаси. Този тип находища обаче нямат перспектива за промишлено развитие и няма интерес към добив.
.jpg)
Язовир „Слаковци“
„Бърдото“ има особено значение за историята ни
По време на Сръбско-българската война тук е спасена България през 1885 година. На „Бърдото“ кап. Стефан Кисьов повежда малобройния си отряд, част от Втори Струмски пехотен полк, на обречена битка срещу 15-хилядната Моравска дивизия. Той се обръща към българите с думите: „Тази жертва ние трябва да дадем, па макар и костите си да сложим на бойното поле. От нас зависи съдбата на България и Съединението“. На 6 ноември 1885 г. край Брезник се провежда едно от най-важните сражения във войната. Битката обаче забавя фатално с един ден Моравската дивизия и тя не само не успява да стигне навреме за битката при Сливница, но и е разбита и хвърлена далеч от фронтовата линия. В сражението на златния хълм загиват 116 български войници. Техните кости са положени в Мемориала, издигнат в градската градина.
„Бърдото“ пази и останки от древни цивилизации. Антично селище е открито при археологически разкопки през 70-те. В него в малка надгробна могила е намерена военна грамота на ветерана от трайкиското племе беси – Дулес. Грамотата е издадена от римския император Веспасиан, живял през I век сл. Хр. На могилата са разкрити основи от раннохристиянско селище и църква. В Брезник се носи легендата за т.нар Седмопрестолие. Според легендата върху шестте баира наоколо имало по една църквичка, а центърът на енорията бил средновековният храм „Св. Петка“, който се намира от северната страна на „Бърдото“. Там се намира и древно езическо светилище. То се състои от десет каменни кръга, подобни на барабани и обърнати на изток. Наблизо се намира и тракийската „Добра могила“, която все още не е проучена от археолози.
.jpg)
Златодобивното дружество от 6 години има офис в центъра на Брезник, където всеки може да получи информация за инвестиционното й намерение, което е на стойност 120 млн. лв.
