Напоследък бягах по едни институции из София и Перник (само не ми разправяйте, че Перник това, Перник онова – едно и също е като култура на обслужване – култура ли казах!?, пък вие ако искате, смятайте, че Перник постепенно се е пософиянчил или София окончателно се е оперничанила…).
И като бягах по разните институции и пътувах доста в обществения транспорт, имах време (кой ти спазва разписания в „тази държава“?!) да наблюдавам хората. Обикновените, редовите хора, мнозинството, значи от хората – всичките тези человеци, дето шетат, щъкат, пъплят, мотаят се насам-натам, нагоре-надолу, напред-назад…
Не, че аз съм някакъв необикновен човек, ала животът ми с егенето става все по-малко социален и е от вкъщи на лекции и обратно, затова някои процеси не съм ги бил забелязал както трябва и такива, каквито са.
А сега гледах и наблюдавах, а като гледах и наблюдавах, бях все повече и по-силно потресен.
Толкова много са станали хората, които са като замаяни, като роботи, като зомбита, като някакви заблудени и блуждаещи същества – нереални, невъзможни, неориентирани, неадекватни!
Потресаваща маса народ се държи странно, хипнотизирано, депресирано и ошашавено.
Не съм си и представял как мнозина от тези, които наблюдавах не умеят да разсъждават логично, да се справят със заобикалящата ги информация и набиращите разпространение технологии, не знаят на две магарета слама да разделят, мислят бавно, паникьосват се от лесни ситуации и изпадат в ступор при леки избори. Някаква 20-то-вековност лъха от тях, заседналост в минало свършено време, неспособност да схванат какво се изисква от тях, да попълнят елементарен документ, да вникнат в понятни обяснения на гише или каса!
Какво става с тоя наш народ, Боже Господи! Той какво, изпростява ли, деменция ли го тресе, не напряга ли сивото си вещество, от нищо ли съвременно, интелигентно, прогресивно, 21-во-вековно не се интересува?
Онези, които са умни, схватливи, оправни, разбиращи за какво иде реч и какво се изисква от тях, навсякъде са наказвани – например да чакат на опашки, където всички са равни, но те могат да се справят за 3 минути, а останалите – за 13, 23 и дори 33! И кадърният, способният, знаещият човек трябва да търпи, да се изнервя, само защото онези преди него не са си правили труда да мислят, да четат, да са в час, ами са тъпяли пред тъпи шоута и блеели пред стадо-предназначени предавания…
Повярвайте ми, пиша с тревога, не с високомерие. Имам усещането сред толкова зомбита и неадекватници, не-щракащи пипета и задръстени напъни за поне някаква мисъл, че нещо в нашия народ се изражда, избива в интелектуални дефицити от висша степен и в някаква ментални патологии.
Бих могъл да давам десетки примери. Може би да се огранича само с един.
Външно нормален средностатистически мъж на около 50 стои пред таблото на гарата. Там чете три колонки – първата пише пристигащи, втората са градовете и населените места, третата – заминаващи. Елементарно е да се съобрази. Той казва дайте ми за Благоевград в 12.40. Жената му обяснява – за Благоевград е в 13.30, а това, което сте видели е, че от Благоевград пристига в 12.40. Той започва да се кара с нея с убийствено тъп, извинете, но направо дебилен аргумент:
– Аз много ясно виждам, че пише пристигащи Благоевград 12.40. Това значи означава, че влакът за Благоевград пристига в 12.40! И не ме правете на луд, ами ми дайте билет за влака за Благоевград в 12.40!
И така той спори десетина минути, а двама младежи, вероятно студенти, искащи да си вземат билети за София чакат и се нервират от тази свещена тъпота! Чакам и аз с майка ми. И още 5-6 човека.
Примери от този род, пак казвам, мога да приведа много.
Но главното е, че аз съм потресен да виждам толкова много ошашавени, зомбирани, замаяни, тотално неадекватни хора наоколо.
Ето затова се питам, Боже Господи, какво става с нашия народ, изражда ли се или просто си отива като народ, превръщайки се в сива маса щъкащи като в полубезсъзнание и спасяващи се поединично индивиди…
Николай Слатински
