Напускането на президентския пост и влизането на Румен Радев в реалната партийна битка се превърнаха в основен катализатор за политическия живот у нас, но първите социологически данни показват, че очакваният „триумфален поход“ може да се окаже по-скоро трудно изкачване. Националното проучване на „Маркет ЛИНКС“ и bTV, проведено между 7 и 13 февруари 2026 г., разкрива, че макар проектът на Радев да стартира като първа политическа сила с 25.6%, той остава далеч от възможността за самостоятелно управление или стабилно мнозинство.
Социологът Добромир Живков подчертава, че въпреки високия си личен рейтинг от 51%, Радев успява да мобилизира едва половината от своя мажоритарен потенциал. Преднината му пред ГЕРБ-СДС (15.4%) и ПП-ДБ (12.5%) е видима, но не и смазваща, което поставя под въпрос способността на новата формация да диктува условията в следващия парламент. Разпокъсаността на вота се потвърждава и от присъствието на „ДПС – Ново начало“ с 10.5% и „Възраждане“ с 4.5%, което очертава конфигурация от 4 до 6 партии в 52-рото Народно събрание.
Анализите показват, че новата политическа формация на Радев е най-силно привлечена от негласуващите и перифериите на съществуващите партии, но електоралната база остава нестабилна. Доверието в институциите е на критично ниски нива – едва 6% за досегашния парламент, но това недоволство не се трансформира автоматично в безрезервна подкрепа за „спасителя“. При Асен Василев и Делян Пеевски нивата на недоверие достигат съответно 77% и 86%, но Радев също се изправя пред сериозно предизвикателство – да превърне персоналното одобрение в трайна партийна лоялност.
Очертаващият се нов кабинет вероятно ще бъде заложник на трудни компромиси, тъй като нито една от водещите формации не се доближава до доминираща роля. Консолидацията на евроскептични сегменти около проекта на Радев вече предизвиква тревога за бъдещата външнополитическа ориентация на страната, но реалната тежест на тези настроения ще бъде тествана едва в деня на изборите. Засега данните сочат, че България се насочва към поредния фрагментиран парламент, в който „новата вълна“ на Радев ще трябва да търси сложни коалиционни формули, вместо да управлява с размах.
