„Не отричам, че съм я бил, но не съм я убил. Все пак ми е родила три деца. Не съм я убил, бил съм я. Нямам повече какво да кажа.“
Думите изрича Стилиян Костов пред Апелативния съд на 11 ноември 2024 г., минути преди да чуе, че отива в затвор за 19 г. за бруталното убийство на жена си Даниела Доцева, причинено с юмруци и ритници, през август 2022 г.
Двойката има четири деца – три общи и едно момче от предишна връзка на жената. Беше ясно и че убийството е извършено в условията на системно домашно насилие.
Проверка на „24 часа“ установи, че втората инстанция е увеличила присъдата на мъжа с две години (Софийският градски съд му даде 17 г. – бел. ред.), а в основата на решението стоят „подценени“ от първата инстанция квалифициращи признаци по чл. 116 от Наказателния кодекс. Единият е, че Стилиян е проявил „упоритост“ при извършване на престъплението и че жестокостта му е била „извънмерна“, тъй като жената страдала от редица заболявания. Не били взети предвид и множеството пъти, в които през годините е проявявал агресия срещу нея.
Един от решаващите фактори се оказва и това, че жертва на насилието ставал и синът на Даниела от предишната ѝ връзка. Заключението на апелативните съдии сочи, че Костов има лоши характеристични данни и е със завишена степен на обществена опасност. Решават да увеличат наказанието му, защото има превес на утежняващите вината обстоятелства.
Все пак Стилиян се разминава с доживотния затвор. Съдиите не го изпращат зад решетките завинаги, защото убийството, което е направил, няма „изключителен характер“, тоест не се отличава по нищо от другите от същия вид. Посочват и че до смъртта на Даниела се е стигнало поради „обикновени битови причини“ и в резултат на дълготрайна злоупотреба с алкохол от страна на двамата.
Семейна драма
Физическото насилие и вербалната агресия срещу Даниела ескалират през 2018 г. – точно 8 г., след като двамата заживяват заедно, пише в решението на магистратите.
Първоначално жената криела от близките си за проблемните отношения. После започнала да подава сигнали на телефон 112. От материалите по делото става ясно, че Костов тормозел и децата им, най-вече сина на Даниела от предишната връзка. Така например след един от скандалите, съпроводен с посягане към жената и обиди към момчето, тя го изгонила от жилището и поискала заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие. Приблизително месец след като му я връчили, Стилиян отишъл до дома ѝ. Там тя била със сина си (от предишната ѝ връзка). Последвал скандал, по време на който мъжът ударил момчето. После избягал.
При друго посещение, но този път в къща в с. Войнеговци, където Доцева се преместила с децата си, отново имало удари. Този път била извикана и полиция, а отдел „Закрила на детето“ извел малките от дома, за да ги настани при приемни родители. Стилиян обаче останал при Даниела. Последвали нови скандали, придружени с побой.
Познати на жената я виждали със следи от насилие по тялото. Съветвали я да го напусне, а тя отвръщала, че я е страх от него. Веднъж той я бил в корема, тя бягала към асансьора, където Стилиян я стигнал и продължил да я удря. Друг път грабнал нож и я намушкал в дясното бедро над коляното. Доцева започнала да кърви, а мъжът извикал линейка, обяснявайки, че се е самонаранила. Пред екипа на СДВР от страх жената наистина казала, че сама си е причинила дълбоката рана и половинката ѝ няма нищо общо. Служителите се усъмнили. Въпреки това Даниела не подала сигнал. По-късно пред близки разказала, че той е виновен и заради него ходи с патерици.
След това се скрила на таен за мъжа адрес, който той бързо научил. Според материалите по делото я „заставил“ да се прибере с него във Войнеговци. Следва момент, в който двамата отиват на гости при приятел. След употреба на алкохол Костов започнал да я обижда. Накрая казал, че ще я убие и започнал да я удря. Приятелят му подал сигнал, а той избягал. Три дни по-късно жената споделила пред майка си за станалото.
В заключението си магистратите обясняват, че мъжът не можел да забрави и бил ядосан от това, че Доцева не се прибрала до сутринта и останала в дома на познатия им, когато му гостували.
Подсъдимият взел решение да я умъртви, заключава градският съд, подчертавайки, че от 21 август до около 4 ч на 24 август 2022 г. нанесъл множество удари по тялото с ръце и крака. След като видял, че не дава признаци на живот, отишъл до съседа си и го накарал да звънне на 112. Пред полицаите Костов обяснил, че жена му си е глътната езика. Съдебномедицинската експертиза категорично установява, че смъртта ѝ е била насилствена.
Стилиян няма психични заболявания. Разбирал е действията си и е можел да ръководи постъпките си. Доказателства в тази насока не липсвали – имало писмени и гласни разкази за системното домашно насилие.
Според служебния му защитник – адвокат Даниела Паунова, от материалите по делото не можело да се прави извод, че е налице мотив за убийство, както и че клиентът ѝ е взел решение да умъртви съпругата си. Адвокат Паунова подчертава, че жената е злоупотребявала с алкохола повече, отколкото мъжът. Юристката допълва, че не е установен точният час на смъртта и не било изключено травмите да са причинени от трето лице. Паунова иска от съда да приеме, че се касае за тежка телесна повреда, от която е последвала смърт.
Прокуратурата настоява за потвърждаване на 17-годишната присъда на Стилиян. Адвокат Йордан Първанов, който представлява близките на жертвата, е категоричен, че градският съд е надценил единственото смекчаващо вината обстоятелство – чистото съдебно минало на нападателя. Заключава, че престъплението е извършено с изключителна упоритост и садизъм, което очертава мъжа като лице със завишена обществена опасност. Действията му според юриста надхвърлят представите за „девиантно“ поведение.
В решението си да увеличи присъдата на Костов Апелативният съд пише, че не споделя виждането на първата инстанция, според което той е взел решение да умъртви Даниела Доцева. Съждението било в „сферата на вероятностите“. Това обаче не се отразява на крайните изводи за авторство на деянието. Времето на убийството според магистратите пък е установено с максимална точност.
Стилиян не признава вина и до днес.
