Протести в центъра на София срещу мигрантите, протести в Самоков. Полицията преди дни обгради плътно шествието в столицата, за да не се стигне до сериозни сблъсъци. Как може да се реши въпросът с бежанците и колко време ще ни трябва… Ще възстановим ли паметната плоча на Каймакчалан. Ето на тези въпроси потърсихме за отговор шефът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров.
Интервю на Калин Каменов
– Г-н Димитров, в последните дни станахме свидетели на поредица от протести срещу бежанците. Имаше масова проява в центъра на София, имаше недоволство и в Самоков, където са се оглеждали бивши казарми, в които могат да се настанят бежанци. Българите недоволстват, създава се напрежение. Има ли решение?
– Решението трябва да е глобално. Първо трябва да се пресече първоизточникът на вълната от мигранти, а не бежанци. Бежанци са хората от първата вълна. Тоест тези, които влизат в Турция от размирните територии. Те са бежанци, защото бягат от войната. Насочили се към нашата граница, те вече стават мигранти. Те биват подмамени както от различни ислямистки групировки, така и от западни неправителствени организации, които ги лъжат, че след като дойдат в България, тук ги чакат само благини. Че ще получат жилище, 500 евро социална помощ на месец. Подобно нещо няма, че такова нещо няма дори и в Германия. А за там ги лъжат, че ще получават по 800 евро на месец, както й по едно БМВ.
– Когато мигрантите се сблъскат с факта, че не ги чакат благини в Европа, те не се отказват. Не се и връщат. Тогава падат ли на нашите плещи?
– Трябват ни комплекс от мерки. Първата мярка е завършване на границата. Втората мярка е осигуряване на морската ни граница с Турция, ако решат да пробват с кораби. Мигрантите имат тази възможност, защото в Истанбул и Иракли има над 50 000 риболовни корабчета, които имат големи палуби. На тях може да се качат много хора, над 200 човека. Тези корабчета често се движат до нашата морска граница, защото ловят калкан. Нашите граничари стрелят по тях, когато бракониерстват риба, но когато на корабите има хора, няма как да стане. Сами разбирате това.
– Вариант разселване съществува ли?
– Това не е вариант. Нека да видим къде има такива практики и как работят. Тази стъпка се използва в страни, в които имигрантите са селеткирани. У нас кой го прави това? Кой отделя християните, които са 25% от населението на Сирия? Нека видим кои са хората от нашата цивилизационна група. Такива хора бихме могли да разселим, защото изповядваме общи ценности. Чехите вече го правят. В момента един приятел, който е архитект в Кюстендил, прави планове за 14 къщи. Хората са си купили земя и ще строят. Ще си живеят с нас. Ето защо е важно да отделим християните. Ако пък сред мигрантите има такива, които проявяват интерес към християнството, нека се обучат, има семинари, после един лек изпит и да бъдат покръствани. Искам да кажа, че с това не откриваме топлата вода. Това вече го правят протестантските църкви в Германия. Има няколко църкви, в които обучават по 700-800 мигранти в продължение на 3 месеца, а след това ги покръстват.
– А тези, които не искат да стават християни?
– На самолетите и обратно. Вече имаме споразумение с Афганистан да им връщаме хора, така че не е проблем.
– Проблемът Сирия има ли решение?
– Има и то е просто. Русия и САЩ да се разберат. Ако в Сирия ситуацията се нормализира, направят се избори и т.н., те ще се върнат. Вече има села покрай границата с Турция, в които сирийците се връщат. Това е глобалното решение.
– Подразнихте ли се от действията на Миленко Недялковски, който счупи плочата на Каймакчалан? Как може да решим този казус по нормален път?
– Националният исторически музей взе решение на директорски съвет да възстанови български военен паметник на Каймакчалан. НИМ има голям опит във възстановяване на военни гробища и паметници в Македония, досега сме реставрирали над 10. Става въпрос за възстановените гробища и паметници са в Ново село, Струмишко, в Мало Чичево, Прилепско, в село Беранци, Битолско и в село Дреново, Гевгелийско. Ще бъде възстановено и военното гробище на 8-ми Приморски полк в село Хума, което е вандализирано, но е почти цяло. Също така сме взели решение и за възстановяване на паметника на полковник Каварналиев край Дойран. Особено интересна е съдбата на паметника на полковника. НИМ го беше възстановил и две години стоя в двора на музея, тъй като македонското правителство не позволи поставянето му под предлог, че полковникът Каварналиев не бил войник, а висш офицер. Не позволи да го поставим там, защото висшите офицери определяли завоевателната политика на България. Поверих го на община Шумен и в момента е монтиран на един площад до Томбул джамия. Сега ще го възстановим отново. Надявам се, че македонското правителство след случая с разбиването на плочата ще бъде по-благосклонно този път към идеята да се възстанови паметника на полковник Каварналиев край Дойран. Там всяка година стават големи тържества на местни българи и български делегации, дошли от България, но те полагат венци пред останките от разрушения паметник-гроб на полковника. НИМ досега, освен десетте военни гробища и паметника, които е възстановил в Македония, е възстановил два паметника и в Сърбия, а също така и над 15 паметника на територията на България, между които паметниците на загиналите в Одринската епопея в Свиленград, паметник с над 800 имена на загинали етнически българи и етнически турци от Омуртагска околия в град Омуртаг. Така че има как да се оправят нещата. Внесъл съм проекти при външния министър, които той да съгласува с македонските власти.
– Активно работите за възстановяването на Голямата базилика в Плиска. Как вървят нещата?
– Имаме големи дарители и интересното е, че най-големият от тях е католик. Средства се събират постоянно. Искам да бъде общо дело, на целия народ. Обърнах съм се към папа Франциск, към Вселенския патриарх Вартоломей. И двамата вече изпратиха своите дарения. Очаквам лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ и Ахмед Доган също да се включат.
Източник: Pik
