Доналд Тръмп е ходещ пример на това защо не е добра идея да разрешим на хората да влизат в баровете с оръжие. Той се показа за пореден път като превъзбуден и невъздържан побойник. Да го слушаш в продължение на час и половина е все едно да те удрят по главата с гумен чук – или пък да си принуден да слушаш класическа кръчмарска пиянска свада, пълна с ругатни и измислици, с много възклицания и твърде малко факти. Да оседлаеш този бърборко от бара с пълното снаряжение на най-голямата армия в световната история, е катастрофа – една от любимите думи на Тръмп.
Дебатът беше – а, каква изненада! – тъжен спектакъл, в който Доналд Тръмп може и да повтори няколко пъти как ще бъде президент на всички, но не се сдържа да заложи отново на опорните точки от десните радиопрограми: имейлите, теория на конспирацията, Бенгази, Бенгази, Бенгази.
Без съмнение, Тръмп се представи много по-добре снощи, отколкото миналия път. Даже може да се кажe, че спечели този дебат, защото успя да остане съсредоточен, измъкна се от повечето удари, а и успя да каже повече запомнящи се фрази. Повечето телевизионни коментатори, които ни предадоха по време на тази кампания, ще го оценяват по тези точки, а не по неговите постоянни лъжи, безсрамни изопачавания (“Аз бях срещу войната в Ирак“), месианските му претенции („Капитан Кан щеше да е жив днес, ако аз бях президент“), безмилостното отношение към имигрантите, случайно появяващите се реклами за него самия и непрестанното заплашително виене как Съединените щати ще се разпаднат напълно заради градската престъпност или пък задлъжнялостта, или пък ислямските терористи, или пък заради толкова тъжния факт, че Муамар Кадафи вече не е сред живите.
Вероятно най-лошото от всичко това е, че по време на най-топлата есен, откакто се води статистика, не се появи изобщо въпрос за климатичните промени, а само един за енергетиката и то в самия край на дебата. Чухме отново същия конспект, който доминираше последната година и половина от тази безкрайна кампания.
Ние, медиите, предадохме страната си на тези избори. А след това самите хора, когато трябваше да задават въпроси снощи, не се справиха много по-добре от нас.
Кевин Бейкър е писател и анализатор. Коментатор за „Ню Йорк Таймс“ и списание „Харпърс“. Коментарът му е публикуван в „Ню Йорк Таймс“. Преводът е на Клуб Z.
Източник: Клуб Z
