Оперни арии и сарсуела ще зазвучат в понеделник вечер в зала 1 на Националния дворец на културата. За концерт в България пристигна прочутата Монсерат Кабайе, а ден по-рано, в неделя, тя се срещна и с журналисти. Събитието на 10 октомври ще протече под диригентството на Рикардо Естрада, а заедно с Кабайе ще бъдат дъщеря ѝ Монсерат Марти, тенорът Джорди Галан и симфоничният оркестър на Българското национално радио.
Програмата на концерта, която досега не бе оповестена, ще е разделена на две части. В първата ще бъдат изпълнени различни оперни пиеси – арии, дуети, както и няколко увертюри и прелюдии. Вторият дял от събитието ще е посветен на испанския музикален стил сарсуела.
На пресконференцията в неделя Кабайе дойде с инвалидна количка, като се пошегува, че този път, за разлика от последния ѝ концерт в София през 2013-а, когато излезе на сцената с патерица, се чувства и по-зле – но всички са били изключително мили и любезни с нея.
„Фактът, че пея с двама млади певци ми дава кураж и най-вече ми дава сили да го направя по възможно най-добрия начин, за да не стана за посмешище пред тях“, обясни дивата.
На въпрос кое за нея, повече от 50 години след големия ѝ пробив на сцената на „Карнеги хол“, е по-важно – съдбата или волята, Монсерат Кабайе отвърна категорично: „волята“, като добави, че това е най-важното нещо в живота.
„Късметът, разбира се, е важен, но ако нямаш воля, той няма значение. Трябва да приемеш онова, което ти се случва, с обич и най-вече да можеш да дадеш любов и обич на тези, които ти дават такава, и дори на онези, които не го правят. Това е най-добрият съвет, който бих могла да дам. Трябва да живееш не заради себе си, а за да можеш да помагаш на другите.“
Малко по-късно Кабайе коментира, че това, което я кара да се занимава с музика, е именно вярата, че прави нещо, което иска да излезе добре, да направи най-доброто, за да не излъже очакванията. Примата добави и че за нея е изключително важно да не излъже авторите на произведенията, да им служи, защото в противен случай би било обида към тях.
Именно тази вяра ѝ е давала сили да постига успехите си. Колкото до самите тях, Кабайе заяви, че не цени нищо свое, а се опитва да работи по възможно най-добрия начин и с усилия и воля да постигне онова, което желае. Примата каза още, че и до днес, както и при първата си голяма изява, изпитва страх преди да излезе на сцената.
„Никога не съм приемала титлите, които ми дават, защото те нямат нищо общо с това, което правиш на сцената. Работата, която вършиш, е пълна с любов, с воля, но също така изисква и много усилия, за да не излъжеш очакванията.“
По време на разговора си с журналистите Кабайе бе попитана и коя е залата или катедралата, в която е изпитвала най-голямо удоволствие да пее. Оказа се, че всъщност това е храмът „Божи гроб“ в Йерусалим – макар да е католичка, тя заяви, че оценява всяка от останалите религии, тъй като да си вярващ, означава, че вярваш в хубави неща.
Монсерат Кабайе обясни, че е пяла в много църкви и катедрали по света, но в никоя от тях не е била толкова развълнувана, колкото от кратката песничка, изнесена в Йерусалим. Сетне тя разказа, че, за почуда на околните, е имала изпълнения и в синагога и джамия.
„Това са странни истории, част от мен. Никога не забравям тези истории, защото те изпълват живота ми, а той е много дълъг, 83 са много години. Както казва моят съпруг, би трябвало да напиша книга. Но не мисля, че ще съумея да го направя, защото спомените се изразяват говорейки, а не пишейки, нещата не са в бяло и черно.“
Именно за тази книга, която навярно никога няма да видим, бе попитана малко по-късно отново примата – с въпрос как би се казвала.
„Не бих могла да кажа какво ще е заглавието – отвърна Кабайе, – защото заглавието на една книга се определя според всеки човек, в зависимост от това какво чувства, в зависимост от това как върши нещата.“
Самата Монсерат Кабайе пропусна да отговори на един от въпросите към себе си – с какви качества смята, че е достигнала до висините, които покорява. Това обаче обясни диригентът от утрешния концерт – той я нарече ангел с особена чувствителност, която не просто е овладяла до съвършенство лиричното пеене, но е достигнала и стъпка по-нагоре.
„Тя има прекрасна интуиция, нещо, което не може да бъде усвоено – човек с ражда с тази интуиция – каза Естрада. – Това е почти като метафизиката – не можеш да го пипнеш, не можеш да го опишеш, но аз винаги, когато слушам Монсерат, го усещам. Да работя с нея ми дава пълнота“.
Източник: Клуб Z
