Андрей е на 24 години от Украйна. Той е кръгъл сирак, с детска церебрална парализа и в момента живее в Перник.
Андрей пътува всеки ден с влака от Перник до София, за да стигне до работното си място. Готвач е.
Въпреки, че губи три часа в път, той казва, че това не е голям проблем за него.
Въпреки това, би се радвал ако успее да си намери жилище в София, за да не му се налага да пътува.
В момента Андрей живее с други украински бежанци в Перник и със своето единствено близко същество, което е взел от Украйна при започване на войната – котката.
Преди да заживее в Перник, Андрей е живял един месец под бомбите. Трудно му е да говори за този период и едва сдържа сълзите си. Казва, че най-страшното е паниката. Когато си живял нормално, заспиваш в мир и се будиш във война.
Иначе е израснал в дом за сираци, моли се за приятелите си, които са останали в Украйна, но няма намерение да се завръща там. Обича родината си, но нищо не го задържа, тъй като няма близки. В България е дошъл през познат в Търново, след това в Русе, след това е работил по черноморието в курорта Албена.
Казва, че обича природата в България и му харесва да живее тук.
Казва, че хората тук са много мили и „светят“. За краткото си време в България говори много добре български език. Знае и испански. Впечатлен е от това, че пазим и държим на традициите си и чувства българите по-близо като манталитет и народност с украинските. Чувства се добре тук и затова не е решил да тръгне към Испания.
„В България живееш едновременно в миналото и настоящето“ – така описва Андрей смесицата между традиции и съвремие в страната ни.
На въпрос за какво мечтае, Андрей казва: „Мечтая войната да свърши и всички да живеем добре. Мечтая да живея спокойно с котката си и всички хора да живеят спокойно.“
Младият украинец споделя още, че след войната много повече цени живота – такъв, какъвто го имаме. Оценяваш колко всъщност си щастлив, когато живееш в мир.
Кадри: Нова тв.