Победата в „Евровизия“ е най-големият успех на вокалната педагожка, която работи и с Кристиан Костов, Михаела Филева, Иво Димчев
“Залата се тресеше от 10 000 души, които крещяха “Бангаранга”. Тогава осъзнах колко огромна сила има музиката.” Така Искра Милкова – вокалният педагог на Дара, описва един от най-емоционалните моменти по време на “Евровизия” във Виена.
Малцина обаче знаят какво се случва в дните преди този момент. Когато пристига в австрийската столица, Милкова заварва Дара почти без глас. Причината не е самото пеене, а безкрайният график от интервюта, срещи с фенове, репетиции и публични изяви. В подобни ситуации най-голямото натоварване за гласа често идва не от сцената, а от постоянните опити да надвикаш шума около себе си.
За човек като Искра Милкова това е сериозно предизвикателство, но не и непозната ситуация. През годините тя се утвърждава като един от най-авторитетните вокални педагози в България. Кариерата ѝ е свързана с много успешни музикални проекти у нас. Била е вокален педагог в четири сезона на X Factor, вокален коуч на Кристиан Костов за “Евровизия 2017” и работи с изпълнители като Михаела Филева, Дара, МОНА, Юли Славчев от “Молец”, Иво Димчев, Емилия и много други.
Връзката ѝ с Дара започва още в X Factor, когато певицата е едва на 16 години.
“Още когато я забелязахме в X Factor, си личеше огънят в нея
Изключително харизматична и естествена беше”, спомня си Искра пред “24 часа”.
След победата на Дара в българската селекция подготовката навлиза в съвсем различен ритъм. Певицата заминава за Атина, където всекидневието ѝ е изпълнено с вокални репетиции, танцови тренировки, интервюта и физическа подготовка. Въпреки натоварения график двете работят почти всеки ден, често в ранните сутрешни часове преди останалите ангажименти.
Истинското изпитание обаче идва във Виена. Само в рамките на един “типичен” ден Дара трябва да участва в подкаст пред публика, да проведе няколкочасова репетиция с танцьорите си и вечерта да излезе на концерт пред българската общност в австрийската столица. Всички репетиции са на живо, а натоварването е огромно.
“Заварих я без глас. Беше много притеснително. Гласът най-много се изморява не от пеенето, а от говоренето в шумна среда”, разказва Милкова. За да овладее ситуацията, тя използва
техники за ларингеален масаж, които помагат за отпускането на мускулите
около ларинкса. Екипът осигурява и инхалатор за постоянно овлажняване на гласните връзки. Усилията дават резултат още същата вечер.
Но ако има нещо, което впечатлява Милкова повече от професионалната издръжливост на Дара, това е отношението ѝ към хората. След концерта във Виена екипът настоява певицата да се прибере по-рано и да си почине преди полуфинала. Вместо това тя остава повече от два часа сред публиката, разговаря с фенове и се снима с всички желаещи. “Тя просто не се пести. Раздава се докрай”, казва Милкова. Дори в деня, когато остава почти без глас, Дара дава всичко от себе си на сцената, завършва изпълнението си с шпагат, а след това прекарва часове с хората, дошли да я подкрепят.
Най-голямото музикално предизвикателство на “Бангаранга” е темпото. “Тя практически няма къде да си поеме въздух. Трябваше да издържи цялото изпълнение – и физически, и вокално, почти на един дъх”, обяснява Милкова. Тежката хореография допълнително усложнява задачата и изисква постоянен контрол върху дишането и гласа, затова голяма част от подготовката е посветена на физическата издръжливост.
Според Милкова успехът на голямата сцена зависи от баланса между физическо, ментално и духовно здраве. Именно способността на Дара да поддържа този баланс я впечатлява най-силно по време на “Евровизия”. Въпреки огромните очаквания, напрежението и непрестанните коментари в социалните мрежи певицата успява да остане спокойна и фокусирана. “Беше центрирана и се наслаждаваше на процеса.”
Това е и един от най-ценните уроци, които Милкова взима от работата си с нея. След десетилетия работа с артисти тя рядко вижда човек, който успява да остане
еднакво устойчив както на успеха, така и на критиките
“Шампионите са тези, които не се губят нито от хейта, нито от успеха”, казва педагожката.
По думите ѝ българската поп музика преживява възход. Все повече млади изпълнители създават собствена музика и изграждат собствен артистичен образ, вместо просто да копират чужди модели. Особено силно впечатление ѝ прави завръщането към българския фолклор и “българщината” в съвременната музика. Тя вижда как все повече млади артисти като МОНА и “Молец” вплитат български мотиви и теми в творчеството си. Според нея това е естествен знак за израстването на музикалната сцена и за желанието на новото поколение да търси собствен почерк, вместо да следва готови модели.
Въпреки оптимизма си за бъдещето на българската музика Милкова признава, че има нещо, с което все още трудно намира начин да помогне на младите изпълнители – агресивния хейт. Според нея критиката е необходима, когато е градивна, но все по-често е заменена от лични нападки и омраза. По време на “Евровизия” тя забелязва начина, по който феновете на други държави подкрепят своите представители. “Гърците например се движеха из Виена облечени като своя изпълнител, със знамена и плакати не само в залата, но и по улиците на града.”
По думите ѝ социалните мрежи често усилват негативизма и дават трибуна на хора, които иначе не биха изразили подобна агресия лице в лице. А за един артист подобни атаки могат да бъдат истинско изпитание. Милкова разказва, че дори Дара е била обект на заплахи и обиди извън интернет. “Артистите работят за хората. Те излизат на сцената заради публиката. И когато срещу себе си получават толкова много омраза, понякога е трудно да разберат за кого всъщност го правят”, казва тя.
Въпреки това остава вярна на убеждението си, че човек получава това, което дава на света. Според нея омразата неизбежно се връща при тези, които я разпространяват, а подкрепата остава най-силният двигател за младите таланти и българската музика.
