Множество природни и културно–исторически забележителности са пръснати из планините на Краището. В почти всяко населено място (около 170 на брой) в област Перник има запазен старинен православен храм. Релефът на Пернишко е почти изцяло планински, а от близо 40-те български планини, 18 са изцяло или частично разположени в този край. Всеки един от първенците на тези планини си заслужава да бъде посетен и човек да се наслади на „морето“ от планини около него.
1. Подземен музей на минното дело, град Перник
Изключително място, което неслучайно от 2013 г. е част от 100-те национални туристически обекта. На Балканите няма друг подобен обект, а в Европа има само още 4. Музеят представлява истинска мина, която вече не функционира. Създаден е през 1986 г. и представлява част от първия български рудник, който е работил от 1896 до 1966 г. Дължината на галериите е 630 m, а посетителите навлизат дълбоко под земята. В дългите коридори има множество ниши, в които са разположени около 30 експоната, показващи развитието на минното дело в България. В началото нишите, които се редуват отляво и отдясно, пресъздават най-старите методи на въгледобив и следват хронологичен ред. В края на музея са представени най-съвременните машини и методи на укрепване на галериите.
2. Църквата „Света Петка”, град Брезник
Църквата се намира в подножието на хълма Бърдото. Най-източната част от храма е от Средновековието, изградена XV – XVI век. Църквата има голям и много добре поддържан двор, в който са изложени десетки археологически предмети. Може да се каже, че там е направен нещо като мини археологически музей.
3. Храм–кладенецът в село Гърло, община Брезник
Подземният храм-кладенец е разположен над Брезнишкото село Гърло, на около 300-400 m встрани от стената на язовир „Красава“. Открит е при разкопки през 1972 г. от проф. Димитрина Митова–Джонова. Южната част от храма е вкопана в земята. Коридор с дължина 7 m, с 13 каменни стъпала отвежда в кръгла зала, в чийто център е изграден кладенец с дълбочина 5 m. Според датировката на проф. Джонова съоръжението е на около 3200 години и се оказва по-старо дори от мегалитните паметници, оцелели по нашите земи на територията на Странджа, Сакар, Източните Родопи и всички подобни обекти на територията на Македония, Гърция и Турция. Малко под храма има останки от римска баня, а близо до с. Гърло, на метри от пътя за кладенеца може да бъде видяно средновековно християнско гробище, което е обявено за паметник на културата.
4. Гигински манастир „Свети Безсребреници Козма и Дамян“
Намира се на изключително живописно място в планината Черна гора, на около 1000 m надморска височина. От с. Гигинци до манастира има 4-километров черен път, като наскоро бе спечелен проект за изграждане на асфалтов път. Манастирът е бил пред разруха в края на 90-те години, когато отново става функциониращ. Същинската строителна и ремонтна дейност по възстановяването му, обаче започва през 2007 г. Манастирът става все по–популярен и привлича хиляди поклонници от цяла България.
5. Големи връх, Ерулска планина
Ерулска е една от 39-те български планини, най–високата точка, на която е 1481 m, с което се нарежда на 19-то място по височина в България. От първенеца Големи връх се открива невероятна гледка във всички посоки. При добра видимост могат да бъдат видяни повече от 30 български и сръбски планини, включително Витоша, Верила, Осогово, Рила и Стара планина. Варианти за изкачване са селата Ерул и Горна Секирна, като вторият маршрут е по–лек и отнема около 3-4 часа в двете посоки.
6. Филиповската пещера
Филиповската пещера наподобява станалата хит сред туристите пещера Утробата в Родопите. Началото и представлява един уникален тунел, а от входа се открива невероятна гледка към стръмните склонове на планините Стража и Ездимирска. Пещерата е дълга 83 m. За обикновените туристи, обаче е достъпна само началната част. Първите 10 m представляват тунел с ширина около 2 и височина 4 m, след което има голяма зала с няколко разклонения. До края на залата не е необходимо специално оборудване, но след това не е разумно влизането на неподготвени хора.
7. Връх Драговски камък
Връх Драговски камък (1118 m) e част от Гребен планина, която в по-голямата си част се намира на сръбска територия. Намира се между трънските села Врабча и Филиповци. Гледан отдалеч Драговски камък прилича на пирамида. Наричан е още „Трънският Матерхорн“. Най-подходяща изходна точка за изкачване е първата махала на с. Врабча. Поема се надясно след махалата и се изкачва каменисто възвишение обрасло с гора. След като се изкачи се върви само по билото и след около 20 минути се достига до върха.
8. Драговско врело
Драговското врело отговаря на критериите за ждрело. Представлява река, която минава през много тесен планински проход, дълъг над 1 km, който в най-долната си част е широк не повече от 5 m. През цялото протежение на прохода реката е създала десетки водопади и водоскоци, дълбоки вирове и причудливи форми в скалите. Драговското врело се намира близо до Драговската махала на с. Филиповци. До махалата се достига по път, който започва малко след края на селото в посока Трън. Пътят свършва в самата махала, след което се поема по силно обрасла пътека по десния бряг на реката. Върви се около 15 минути. Точно преди водопада има карстов извор, от който тече леденостудена вода. Малко след извора започва поредица от водопади и водоскоци.
9. Врабчански водопад
Въпреки, че е висок не повече от 4 m Врабчанският водопад е живописен и в последните години привлича много туристи. Намира се в трънското село Врабча, на няколкостотин метра от границата със Сърбия. Впечатляващо е и мястото около него. Местният дядо Владо сам е изградил нещо като парк около водопада и е направил пътека от каменни стъпала. Ентусиастът е разчистил целия район от буйната растителност, почистил е коритото на реката, грижи се за чистота, а освен всичко е изградил десетки масивни дървени маси и пейки, иззидал е барбекю и е оставил прибори. Понякога дори до барбекюто има нацепени дърва. Водопадът е разположен до огромна отвесна скала, която в единия край е с форма на гигантско човешко лице. На метри от буйната вода има естествен скален тунел и малък карстов извор, а високо в скалата е разположена пещера с три входа.
10. Ябланишко ждрело
Ждрелото е недалеч от село Банкя, на 5 километра от град Трън. Този природен феномен е образуван от преминаването на река Ябланица между стръмните склонове на планините Гребен и Ездимирска. Дължината на пролома е няколкостотин метра, а скалите от двете страни на реката почти се докосват на много места. От с. Банкя има екопътека, с указателни табели, а по протежението на самото ждрело са изградени десетки дървени мостчета и парапети, някои от които се извисяват на височина 20 m.
Най–впечатляващото място от Ябланишкото ждрело е Зелени вир.
11. Ждрелото на река Ерма
Ждрелото се намира на 4 км североизточно от гр. Трън по поречието на р. Ерма. Разположено е в землището на с. Ломница, но е известно като Трънското ждрело. Представлява тесен скален пролом между две отвесни скали високи по около 200 m. В най-тясната част ждрелото е широко около 10 и дълго стотина метра. Водата е образувала бързеи и малки водопади. От ждрелото започва Трънската екопътека, която е с дължина 13 km и достига до с. Банкя и Ябланишкото ждрело. Преминава се през два тунела, издълбани в скалите в началото на XX в. По протежението на цялата пътека има високи скали с интересни форми. Екопътеката на места преминава на метри от границата със Сърбия. Ждрелото е част от 100-те национални туристически обекта.
12. Връх Руй
Първенецът на едноименната планина е висок 1706 m. Руй планина е 13-та по височина в България. Разположена е в България и Сърбия, а през по–голяма част от билото ѝ преминава държавната граница. В най-високият дял границата е в по-ниското откъм сръбската страна, но разделителната линия прави странен завой и излиза точно на върха, след което отново се връща в ниското. Гледката от Руй е неописуема, а в по–ясни дни се виждат западните квартали на София. Ако носите карта в себе си това е едно от най – подходящите места за добиване на реална представа за престъплението, извършено с рязането на територии от България с Ньойския договор.
13. Музей на Бусинската керамика
Село Бусинци е сгушено в полите на Ерулската планина, на 8 km от Трън. Грънчарската традиция в това село датира от векове, а през Възраждането тук са се въртели над 300 грънчарски колела и дори е било създадено първото българско училище по керамика. В музейния комплекс са изложени стотици съдове, като някои от тях са изработени още през ХІХ в. Експозициите дават възможност да се проследи развитието на местната грънчарска традиция през годините. В музея има запазена работилница, в която са се правели съдовете. Може да се види пещта, в която се се пекли и грънчарското колело, на което са изработвани. Бусинската школа е известна и в чужбина, а съдове на местни майстори се съхраняват в десетки музеи в чужбина, включително и в Лувъра.
14. Църквата „Света Петка”, село Пенкьовци
Църквата „Св. Петка“ е единствен по рода си представител на средновековната и възрожденска култова архитектура в България и е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение. Днешната сграда е претърпяла множество преизграждания през многовековното си съществуване. Цялата църква е била изградена от ломен камък с хоросанова спойка. Стените ѝ са били изцяло изписани. В началните години от турското робство е била заровена с пръст от хората в селото, за да я опазят от турците. С цел да не издават тайната хората спрели да говорят за църквата и постепенно с поколенията забравили за съществуването ѝ. Чак в края на XIX в. пастир от селото случайно вижда, че козелът му ближе метален кръст, разравят кръста и откриват, че отдолу има заровена църква. От 2013 г. започна възстановяването на манастирската част към църквата от монаси от Гигинския манастир.
15. Одранишки манастир „Св.св.ап. Петър и Павел”
Манастирът е разположен в южните склонове на Ерулската планина, в землището на Земенското село Одраница, на изключително живописно място, ограден отвсякъде от широколистна гора. Предполага се, че създаването му е XVII-XVIII в., но по-късно е бил разрушен. В сегашния си вид, Одранишкият манастир е от 2001 г., когато е построен наново.
16. Земенски манастир
Земенският манастир е разположен непосредствено до гр. Земен, в полите на Конявската планина. В момента не е действащ манастир. Стопанисва се от Националния исторически музей. По средата на двора на манастира е разположена уникалната почти кубична църква с дължина, ширина и височина от по 9 m. Това е единствената оцеляла кръстокуполна църква в България, а строежът ѝ е датиран към XI в.!
17. Земенски пролом
Ако сте решили да посетите пролома и да го разгледате по-обстойно в никакъв случай няма да ви стигнат ден – два. Освен стотиците причудливи скални образувания, могат да се видят още десетки пещери и скални ниши, няколко карстови извора, водопади и останки от няколко древни крепости. Всичко това се допълва от невероятно красивите меандри на река Струма по цялото протежение на дефилето. Земенският пролом е разположен между Конявската и Земенската планина. Дълъг е над 15 km. Скалните феномени започват още в самото начало, малко след края на град Земен.
18. Параклис „Свети Йоан Летни”
Параклисът е разположен на ръба на висока отвесна скала, издигаща се до язовир „Пчелина“. Бил е част от потопеното под водите на язовира с. Пчелинци. В днешно време най-близкото село до храма е Поцърненци. Поради изключителната гледка от скалата, в съчетание с красивия параклис, в последните години мястото е много популярно сред множество фотографи.
19. Карстов извор „Живата вода“
„Живата вода“ се намира сред вековна букова гора. Леденостудената вода, бликаща от извора тече на тласъци. В един момент водата е силна, след това намалява, а после изчезва напълно. Това се повтаря непрекъснато. Съществува легенда, според която, когато до извора застане грешен човек водата спира.До карстовия извор се стига по черен път, който започва от края на улица „Живата вода“ в Боснек. Маршрутът е част от екопътека „Алея на Боснешкия карст“ и е добре маркиран. Има множество табели и номерирани железни колове, които означават пътеката. Малко над извора има лесно достъпна пещера.
20. Каменна река край Кладница
Реката от камъни се намира във Витоша, на няколко километра над с. Кладница. Под нея тече истинска река, която се чува много ясно, когато човек е близо. На места между скалите се вижда водата. Дължината ѝ е около 2 km. Долният край започва от хижа „Селимица“, а горният достига до подножието на вр. Острец 1838 m. На места скалната река е широка 10-15 m, а в горната част има участъци достигащи до над 100 m ширина.
Природата е изваяла причудливи камъни с най-различни форми, но преобладават облите. Каменната река е подходяща за изкачване, като никъде не се срещат мърдащи камъни. За връщане обаче по-удачно е да се мине по пътеката, която върви успоредно на няколко метра в гората. В района има още две подобни реки – Танчовица и Сива грамада.
Leave a Reply
Трябва да влезете, за да публикувате коментар.