В Латинска Америка живее 8% от населението на света. Там стават 38% от всички убийства на Земята. Дълго време политици, полицаи и криминалисти се опитват да разберат причината за това, но опитите за намаляване на престъпността винаги приключват с неуспех. Но сега, изглежда се е появила надежда. Ето какви са шансовете на повечето престъпни страни по света да се измъкнат от порочния кръг.
На 11 януари 2017 г. в Ел Салвадор се случи най-важното събитие: никой не беше убит. Новините за насилствени смъртни случаи в страната се носят из целия свят. Обикновено около 10 души са убити ежедневно. Има дни в които бройката нараства трикратно. Смъртта не изненадва никого в Ел Салвадор. Всеки ден те четат във вестниците, слушат го по радиото, гледат го по телевизията, обсъждат го на вечеря.
Следователно, 11 януари наистина беше денят, който си заслужава да се отбележи. Това е единственият ден без убийства.
Латинска Америка е регионът с най-високо равнище на урбанизация в развиващия се свят. До началото на този век, три четвърти от населението живеело в градовете, почти два пъти повече от това в Азия и Африка. Освен това масовата миграция от селото се е случила много по-бързо, отколкото в други части на света. Социална стратификация, безработица, лошото управление в новите условия, наличието на огнестрелни оръжия направи така, че през 2017 г. около 140 хиляди души са били убити в региона. Правителствата на други развиващи се страни се опитват да предотвратят повтарянето на латиноамериканския сценарий.
Експертите предупреждават, че въпреки общото сходството на страните от региона, ситуацията в Централна и Южна Америка е различна, тук се борят с престъпността по различни начини и с различна степен на успех. В южната част на континента е по-добре: в Аржентина, Чили, Перу, Боливия и Парагвай, на 100 хиляди жители през 2017 г. са имали до десет убийства, докато в Ел Салвадор, Хондурас и Венецуела – повече от 50. Ако уроците на страните, които са в близост до излизане от порочния кръг бъдат научени от цялата Латинска Америка ще има шанс.
Независимата изследователска организация „Проучване за малките оръжия“ изчисли няколко възможни сценария за развитието на събитията до 2030 г. Първо: тенденцията не се променя. Второ: страни, в които ситуацията е особено трудна, постепенно възприемат опита на тези, в които престъпленията намаляват успешно. Трето: успехът на държавите, където броят на убийствата е намалял, ще бъде временен и ще падне до нивото на Хондурас и Ел Салвадор. Разликата между първия и третия вариант се оценява на 2,6 милиона живота.
Научете се от Ню Йорк
Развитите страни, които в крайна сметка успешно се справиха с проблема, се съсредоточиха върху събирането на информация за престъпленията. В САЩ властите успяха да намалят броя на престъпленията, точно защото знаеха къде и защо са станали, и биха могли да използват тези данни, за да ги предотвратят. Този подход вдъхва доверие в полицията. Те започнаха да се наслаждават на доверието на жителите в престъпни райони, които сега бяха готови да си сътрудничат и да споделят информация с властите – хората не искаха да живеят сред убийците и разбойниците.
В Латинска Америка събитията от самото начало се развиват различно. Докато в северната част на американския континент от 1990 г. насам е имало борба с престъпността, на юг се впуснаха по пътя на демократизацията. Милиони жители на селските райони отидоха в градовете и се превърнаха в основен двигател на бързата индустриализация. Въпреки това, в тези страни властите не бяха готови за масова миграция на населението.
Нямаше достатъчно училища и болници. До 2010-та година от кръвопролития в някои градове статистиката се изравнява със случаи, когато районът е бил разкъсан от вътрешни конфликти.
Основните източници на нарастване на броя на убийствата са разединения между престъпни банди и наркотични войни. В същото време и полицията, и съдиите са били слабо обучени, често те не отказват подкупи. На повечето места само 1 от 20 убийства е било вкарано в съда, а подкупността на властите в случаи на жестоки нападения само утежнява ситуацията. Препълнените затвори бяха по-скоро свърталища на нови криминални групи, отколкото възпитателни институции. Това доведе до появата на порочен кръг: колкото по-лошо ставаше положението, толкова по-малко ефективна беше тежката борба с престъпността.
В едно експертите са сигурни: където има много убийства, те обикновено са силно локализирани. Според Робърт Муга от бразилския мозъчен център Igarapé Institute около 80% от убийствата в големите и средни градове в Латинска Америка се случват само на два процента от улиците. За да започнете да контролирате тези убийства, е необходимо да знаете какво точно се случва там.
Експертите казват, че можете да се разгледа опита на Ню Йорк и Лос Анджелис. Там беше събрана цялата възможна информация за престъпните райони: къде точно са престъпленията, независимо дали са свързани с алкохол и наркотици, какво е било откраднато от жертвата и т.н. Тези данни бяха анализирани от полицаи, за да разберат какво да търсят. В повечето случаи тази политика беше успешна: информацията се превърна в основното оръжие в борбата с престъпността.
Това не е достатъчно за структурите на властта на страните от Латинска Америка. В повечето от тях такава информация не просто не се взема под внимание, а дори не се събира. В най-добрия случай протоколът уточнява с какъв вид оръжие е било извършено престъплението, а в графата „място“ е посочен само градът.
„Това състояние на нещата не е пречка за решаването на проблема, това е самият проблем“, пише Лорънс Шърман в доклад за Междуамериканската банка за развитие (IDB).
Друга възможна причина, която е почти пренебрегвана, е абортът. По-точно те са забранени в повечето страни от региона. Преди няколко години икономистът Стивън Левит и журналистът Стивън Дупнер предложиха легализиране на абортите.
„Най-значимият ефект от легализирането на абортите, който беше разкрит след много години, беше въздействието му върху престъпността. Легализирането на абортите води до ограничаване на броя на нежеланите деца, а именно нежеланите деца увеличават престъпността“.
Ако легализирането на абортите оказва влияние върху намаляването на престъпността, Латинска Америка има много работа. Закона за абортите е приравнен с убийства във Венецуела, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Парагвай, Ел Салвадор и Чили. В Аржентина, Боливия, Бразилия, Коста Рика, Мексико и Перу абортите са възможни само по медицински причини и в много изключителни случаи.
Пионер в опитите да разбере какво се случва по улиците на града е политическия учен на Салвадор Хосе Мигел Круз. През 1996 г. започва да събира данни за Интерамериканската банка за развитие и поиска от кметовете на градовете да му предадат информация за извършените престъпления. Днес в Ел Салвадор такива данни се събират ежемесечно, но е невъзможно да се анализират и дори да се използват мъдро.
Процесът спира на етапа на публикуване на данни. Полицаите твърдят, че събират информацията правилно, но не могат да я разкрият, защото в този случай тя няма да работи под прикритие.
Според правителството ако реалното състояние на нещата стане публично, това ще навреди на икономиката. Държавата прикрива реалната престъпна обстановка, за да не изплаши парите.
Така че, през 2004 г., президентът Франциско Флорес от Ел Салвадор е решил да се заеме със случая: изпрати по улиците на градовете военни и вкара в затвора много бандити. Убийствата не просто продължават – броят им се увеличава.
През 2012 г. наследник Флорес Маурисио Фунес замени камшика с примирие с трите най-големи бандитски лидери в региона. В затвора, той им осигурява комфортен престой с плазмени телевизори, както и пилешки крилца, при поискване, в замяна на това, подчинените им да спрат с убийствата.
Убийствата бяха сведени наполовина, а съдебните наблюдатели изпаднаха в аплодисменти. Ръкопляскането не продължи дълго – точно толкова, колкото бандитите, не осъзнаха, че могат да използвате силата си по улиците като разменна монета, и да манипулират правителството.
През 2015 г. президентът Салвадор Санчес Серен отново прати военните на улицата, а престъпниците затвори на строг режим. Всичко се върна на своето място: на 100 хиляди души бяха убити 104 души.
Престъпниците били държани в такава строгост, че не виждали никакви роднини, лекари, дневна светлина в продължение на няколко години. В същото време броят на убийствата на обикновените граждани, които не са пряко свързани с подземния свят, се е увеличил 15 пъти. Тогава алармата вече бе засвирила в ООН. „Правителствените мерки не трябва да бъдат по-жестоки от тези, с които се бори“, заяви Агнес Каламард, представител на Върховния комисар на ООН по правата на човека.
Салвадорците се страхуват, че положението ще се провали както в съседната Венецуела, където данните за престъпленията през 2005 г. просто престанаха да се публикуват. Според Обсерваторията за насилието във Венецуела престъпността тук е най-високата в света. Вярно е, че е невъзможно да се провери това.
Лидерството в броя на убийствата съвсем неотдавна принадлежеше на Колумбия: в Кали преди четвърт век, от 100 000 души, 124 души умират от насилие.
Тогава кметът на града, който е бивш хирург Родриго Гереро Веласко сравнени убийствата с епидемия и реши да последва примера на САЩ: създаване на т.нар престъпна обсерватория, където полицията, държавните служители и активни граждани, да бъдат ангажирани със събирането на данни на престъпността. Така че те са в състояние да разберат, например, че голям брой убийства се провежда през нощта или в деня на плащане на заплати, или пък се свързват с алкохол. Точно поради тази информация продължение на няколко месеца продажбите на алкохол бяха ограничени, което намали броя на убийствата с 35%.
Дългосрочните перспективи за този подход са трудни за определяне. Някои експерти смятат, че само фундаменталните реформи могат да променят фундаментално ситуацията. Няма съмнение обаче, че събирането и използването на информация за престъпления наистина е в основата на промяната. Когато полицията знае с какво се занимават, те работят по-ефективно.
През 2017 г. Колумбия съобщава за 24 убити на 100 000 население – най-ниското от 42 години. Вярно е, че такива цифри не вдъхновяват оптимизма във всичко. След като ситуацията престана да бъде критична, военните сили на Колумбия, които контролираха ситуацията, изчезнаха от улиците на града. Тяхното място може да бъде заето от организираната престъпна група.
