Лична драма. Лесно се влюбвам, но не ми върви с мъжете. Все попадам или на женени, или на разведени с деца и бирени коремчета. Сервитьорка съм в едно заведение, не можах да следвам и затова се задоволявам с трохите, които животът ми предлага. Имах високо самочувствие и смятах, че красотата е достатъчна, за да ударя джакпота. Убедих се обаче, че трябва и акъл.
В заведението, в което работя, всяка вечер беше пълно с мъже. Някои от тях бяха досадни, но имаше и такива, които срещу секс си развързваха кесиите. Аз като глупачка хлътнах по Симо – редовен клиент, който винаги водеше със себе си и сина си. Те си бяха разменили ролите. Малкият Йоан играеше ролята на баща. Обличаше му якето, завързваше му обувките, подканяше го да се прибират.
Симо ми грабна сърцето, въпреки че не беше хубавец. Ако една вечер не го видех, се поболявах от мъка. Бях готова на всичко, за да го имам, смятах, че и той има чувства към мен.
Една нощ ми звънна в 11 ч. Канеше ме у тях. Разговорът ни завърши с: “Ела да ни прочетеш приказка за лека нощ“!
Без да мисля, облякох къса пола, мрежест чорапогащник и силно изрязан потник. Гримирах се и си сложих ярко червило.
Пристигнах и звъннах на вратата. Отвори ми Йоан, който ме огледа от глава до пети и викна: “Тате, ти май си сбъркал, нали ми повика бавачка!“ Симо ме погледна критично, свали една риза от простора и ми я хвърли в лицето. „Не те ли е срам от Йоан, облечи я!“ – викна той. Не можах и дума да обеля, камо ли да му обясня, че съвсем друго ми мина през ума.
Симо ми заръча да се грижа за сина му през нощта, защото той отивал на работа. Вместо да прекарам една любовна нощ с него, прекарах я с Йоан, който не спря да ме пита дали имам деца и дали ще бъда лошата мащеха от приказките на Шарл Перо.
Едва издържах до сутринта, когато Симо се прибра. Хвърлих му ризата в ръцете и тръшнах вратата. Той ме догони на стълбите, за да ме попита дали може да разчита на мен за Йоан. Отговорих „не“, а той ме изгледа ядосано.
Като преценявам нещата, се питам дали не сбърках. Може би трябваше да кажа „да“.
Симо май остана с впечатлението, че съм лека жена. А аз исках някой само да ме обича.
Елена Г.
