Ленчето Поптодорова сама се опозори – изля реки от злоба, заплахи, отмъстителност наред със сълзите – толкова с претенциите

Два дни Нова телевизия ни прави зрители на съвършено ново, нашенско реалити. Елена Поптодорова лее реки от сълзи и истерично крещи в ефир, заплашва и се самоокайва. А водещата Надежда Узунова стои като уплашена и не знае какво да прави.

Едва ли има човек, който да не се трогне от трагедиите в живота на Елена Поптодорова. Няма как да не трепнеш, като слушаш за смъртта на малкото й детенце, за мъките й като майка, за болния й съпруг и за неистовите й грижи за него. Отвратително е и да се удря един човек, настъпвайки го по най-болните му места.

Елена Поптодорова обаче не е Ленчето от Горно Нанадолнище, затова хората и медиите се интересуват и от кражбата на крема на летището, и от причините за нея, и от личния й живот, в това число и от трагедиите й. И тя би трябвало много добре да го знае. Поптодорова в продължение на дълги години представляваше България не в някоя бананова република, макар че в това няма нищо лошо, а в САЩ. И би трябвало да се държи на висотата на мястото, което е заемала.

Но, не. В ефира на Нова видяхме една неуравновесена, високомерна и озлобена жена, решена да отмъщава. Размахваше пръст, крещеше в ефир и повтаряше „Това няма да мине“, няма да остави без продължение историята с медиите, намесили личните й трагедии в аферата с крема. Изпускането на нервите обаче никак не е нормално за един дипломат.

Елена Поптодорова се държа точно така, както заклинаше, че не бива. Тя измести акцента и вместо да се извини, тя ни остави с усещането, че ние сме виновни за „нелепия инцидент“ и за тежкия й живот.  Ама била станала жертва на активно мероприятие, на „термоядрен удар“. И в цялата тази световна конспирация всъщност не стана ясно откраднала ли е крема, как и защо.

Случва се, казват някои. Да, истина е. В суматоха и в тревоги лесно може да вземеш нещо и да забравиш да го платиш. Но също толкова естествено е да не се оплиташ в лъжи, а да се извиниш и да си поемеш последствията. Помним първите информации как Поптодорова обяснила, че била стресирана от разговора с майка си и затова излязла навън да говори и така забравила да плати крема. После обаче поляците уточниха, че не минути, а три дни след кражбата е задържана.

Защо беше нужна цялата тази игра? Не можеше ли в крайна сметка един дипломат от кариерата, който също е божи човек и като такъв може да греши, да се беше извинила и да си беше казала истината още веднага. А не да се оплита в различни версии. Че дори да говори как е надплатила цената за случая с крема. „Искате да ми кажете че 50 грама чужд крем, възстановен крем, е по­-важен от 10 млрд. долара, които е ясно къде са?“, като обвинител запита тя в студиото. И на свой ред се включи в модерния хор, като обвини Държавна сигурност за случилото се с нея. Засегнала интересите на групировка, без да уточни на коя, и ДС й спретнала „активно мероприятие“. Дали „лошите ченгета“ са й сложили крема в чантата?!

Народът не може да й прости. Даже няма да й съчувства за личните трагедии. Защото всъщност Елена Поптодорова се яви в сериозна телевизия в още по-сериозно предаване, за да поясни какво точно се е случило на летището. И тук няма място за сълзи и сополи. А само за факти, но такива нямаше.

Народът си е го казал много мърдо: Да бе мирно седяло, не би Ленче чудо видяло.