Новите огромни рисунки по фасадите в Перник разделиха града. Едни ги приемат като свежо изкуство, което вкарва цвят и характер в сивите градски пространства. Други са далеч по-категорични – според тях част от стенописите са претрупани, кичозни и просто не стоят добре върху сградите.
Спорът избухна под публикации със снимки на новите фасади. Реакциите са буквално на два полюса.
„Хубаво е!“, „Браво, перничани!“, „Арт красота“, пишат хора, които харесват идеята градът да се разчупи с повече рисунки и визуални акценти.
Но критиките са също толкова шумни.
„Ужас!“, „Невероятна простотия“, „Грозотия!“, „Оф, ужас на N-та степен“, гласят част от коментарите. Други правят сравнения с по-изчистени и тематично подредени стенописи в други градове и питат защо Перник не търси по-ясна художествена линия.
И точно тук е проблемът.
Не става дума дали градът трябва да има улично изкуство. Напротив – големите фасади могат да бъдат превърнати в една от най-разпознаваемите визитки на Перник. Но когато рисунката заема цяла сграда, тя вече не е просто личният вкус на автора. Тя става част от градската среда, която всички гледаме всеки ден.
Затова и спорът е напълно логичен.
Една от новите рисунки показва мащабна композиция с фантастични образи, тежки цветове и фигури, които за едни изглеждат смели и модерни, а за други – мрачни и несвързани с характера на града.
В същото време хората дават примери със стенописи на Кирил и Методий, Христо Ботев и други по-класически композиции, които според тях изглеждат по-завършено и по-естествено върху обществена сграда.
И ние като медия смятаме, че критиката не трябва да се приема като война срещу изкуството.
Перник има нужда от повече красиви фасади. Но има нужда и от подбор, концепция и вкус.
Защото когато една рисунка е висока десетки метри и доминира цял квартал или централна улица, въпросът вече не е само „харесва ли ми на мен“. Въпросът е дали това действително прави града по-красив.
А по реакциите на перничани отговорът засега е всичко друго, но не и единодушен.
