Недялко Недялков, който е поставил за своя цел да извади България от ЕС написа впечатляващ коментар за историческия успех на Дара на Евровизия:
„УСПЕХЪТ на всеки млад и талантлив човек ме радва, трогва.
Да е живо и здраво момичето, готино е, но победата на Дара на този сатанински „Ален Мак“ за евроджендъри ми е като Оскара за Христо Грозев и Букъра за Гошо Господинов.
А, и като номинацията за Оскар на Мара Бакалова, която „изгря“ с една дамска превръзка във филм против Тръмп.
Все експликации на съвременното българско „ангажирано изкуство“.
„Евровизия“, оскари, букъри са еднакъв потрес на розово-либерасткия арт и победилия евроатлантизъм/интернационализъм/глобализъм/троцкизъм/мултикултурализъм.
„Евровизия“ изгря с АББА и умря с Кончита Вурст, това е положението. В момента реанимираме труп.
За морала и двойните стандарти на тези типове е илюстративно, че банват Русия, а пускат Израел – какво да говорим повече?!
Триумфът на „Евровизия“ е остатъчна, дребна файдица от приема ни в еврозоната.
Един вид, благодарност. Политика.
И подтекст – ето ви ползите от клуба на богатите, успелите…
Да ви имам „ползите“. С това ли ще ни минете, йезуити? По-добре ни върнете старите цени…
Като няма хляб, яжте пасти!
Някой съмнява ли се, че, както всичко друго в „Европа“, и тук побеждава конюнктурата? Танто за кукуригу? „Куку“-то в случая е съвсем буквално…
Мен инфантилно-патриотарската еуфория в социалните мрежи не ме топли. Досадна ми е, като всеки предозиран тренд.
Ако в навечерието на 24 май интелигенцията са Дара, Гошо Букъра, Бакалова, Христо Грозев и Рене Карабаш – не ви ща наградите, не ви ща признанието! Дръжте си ги в централата на ДБ при Ивайло Мирчев!
Какво да се прави, одъртях, от друго време идвам, с друга стилистика съм закърмен, с други личности се гордея, помня Паша Христова, Невена Коканова, Стефан Данаилов, Тодор Колев, Емил Димитров, Рангел Вълчанов, Методи Андонов, „Една българска роза“, „Козият рог“, „Време разделно“…трудно ми е сега да си кривя душата и да викам „Българи, юнаци!“…
Дара не ми пречи, напротив, радва ме. Дано пробие още по-нагоре, но и дано е достатъчно интелигентна и чувствителна, за да съзнава, че успехът й не е просто естетически, но и политико-идеологически. А политиката е най-мръсната работа, особено съотнесена към изкуството.“
