Жена, участвала активно в издирването на изчезналия Александър от Перник, се разочарова от организацията. Според нея действията по търсенето на момчето не са били адекватни. Тя основно вини местната полиция за несъздаването на план за действие, Тя описва случващото се като хаос. Тя, както и други доброволци, се чувстя обидена от пропилените им усилия, пише GLasnews.bg.
„Всички се чувстваме обидени. Не може да водя до фуражката 4-ма човека – сериозни планинари, катерачи, единият е и планински водач и да питам униформения – с какво и къде могат да помогнат 4-ма екипирани и опитни планинари, които ще издържат над 12 часа на терен, имат специализиран GPS с карта на район в подробности, 8 радиостанции – той да ми мига и да ми каже – планина голема, фащате и търсите,“ пише Светлозара.
„Болно ми е, че всички бяхме готови да се раздадем на 100%, раздадохме се на 200%, някои и на 20000%, а реално този потенциал беше пропилян в най-важните часове,“ споделя тя.
„За огромно съжаление утре ще стане 1 седмица, откакто няма и следа от малкия Сашко.
Трагедията се превърна в повод стотици хора, познати и непознати, перничани, пловдивчани, софиянци, кюстендилци, благоевградчани и други да се обединят и да претърсват в продължение на седмица всеки един квадратен метър в нашия град.
Онези знайни и незнайни мъже, жени и деца, с дъждобрани и фенерчета, които обикаляха недоспали по студа, за да търсят дете, което не познават и никога не са виждали. Това отношение и обединение е повод за гордост и аз се радвам, че за първи път от близо 30 години виждам гражданското общество излязло по улиците, горските пътеки, нивите, долините и скалите на Перник.
За съжаление обединени от една трагедия.
За тази седмица видях изключително достойни, всеотдайни и отговорни хора, които не мрънкаха че им е студено, че са гладни, че не са се наспали, че батериите на телефоните са им паднали от непрекъснатия контакт в групите за търсене.
Оказа се, че доброто е заразно, но за жалост сме обединени само по време на трагедии.
Не съм никоя да обвинявам, който и да било, но за съжаление тези дни всички видяхме липсата на адекватни решения от страна на местната управа и полиция.
Още в първите часове на изчезването на Сашко, беше пуснат пост в страницата на Община Перник, в който пост не се споменаваше за заболяването на детето, спецификите в неговия характер, ръст, килограми, цвят и тип на косата, обувки – нищо!!!
Цитирам поста на общината:
– „Детето е облечено със сив суитчер и носи със себе си розова плюшена играчка.“
Последвалият спонтанен акт на солидарност в търсенето беше абсолютно обезсмислен от неадекватността на полицейските служители на терен. Стотици хора дойдоха да търсят хаотично в гората. Част от тях дойдоха с АТВ-та, кучета, супер силни прожектори и всички почнахме да се лутаме.
В най-критичните часове, гората с напълни с крясъци, реване на АТВ-та и лай на домашни кучета (гончета, сетери, видях и две момче с две Дого Аржентино).
Дори Александър да е бил в 3км-5км периметър, при неговите специфични потребности всичко това обрича издирването на провал.
Пиша всичко това с дълбока мъка, защото „златните часове“, бяха пропилени. В кой век живеем, че да няма пернишката полиция високопроходима техника с термокамера? Общината не спира да ни залива с клипове снимани от дрон, но дрон с термокамера, който да локализира детето в радиус от километри – няма! Всичко можеше да приключи за часове, а в момента всички уморени, обезверени и гневни, вече 6-ти ден се скитаме из цялата област и търсим едно беззащитно дете.
Пълен хаос и липса на организация. Любимите местни политици са много дейни да пишат публикации, да се хвалят с поредната еднопосочна улица, кастрирано куче и засаден храст, но освен интервюта с никаква стойност, друго не произведоха. Чак след дни някой капацитет реши да затвори гората за хора, за да могат да започнат търсене със специализирана техника.
Десетки, ако е и стотици хиляди са платени от всички нас за хеликоптер, чието присъствие освен за ПР на определени групи, друго не може да направи.
Гневна съм и разочарована, че усилията, труда и надеждата на стотици, ако не и хиляди хора, включили се в издирвателните действия, бяха пропиляни с лека ръка заради некадърност!
Обществени ресурси за стотици хиляди левове бяха хвърлени на вятъра, заради липсата на координационен център и екипи, делегирани да организират групите – къде да търсят, кога, какво да правят, какво да не правят. Нищо такова не се случи. Един хаос, срещу който стояха стотици доброволци, готови да обикалят ден и нощ. Не се прави така, скъпи политици и полицаи. ПР-а си е ПР, но вие стигнахте само до провал.
Който е участвал в издирването, знае за какво говоря.
Искам да благодаря на всички вас, познати и непознати, от близо и далеч, че дадохте всички от себе си!
Има една приказка, че Бог прибира при себе си първи, тези които най-много обича, може би Сашко е бил един от тях.
Благодаря ви, гордея се че все още има такива българи като вас!,“ пише жената.
