Шокиращ случай на насилие между деца в Перник, изпратиха до сайта zapernik.com. Действието се развива на детска площадка в междублоковите пространства в пернишкия квартал Изток. Две момичета на около 12-13 -годишна възраст спорят. Едната е хванала за косата другата и я дърпа, удря с юмрук по тила й, пляска и шамари. Лицето на момичето е силно зачервено от едната страна.
Други деца стоят острани, гледат сеира и снимат. Чуват се момчешки гласове: ритния, ритни я!
Смеят се децата.
Детето зад кадър се опитва да покаже лицето на насилничката. Успява за кратко, защото докато тя е хванала и дърпа за косата безпомощното момиче, с другата си ръка крие лицето си. Даже леко се усмихва. Очевидно това й носи удоволствие. Тя е герой в техните очи. Голям авторитет.
По откъслечни фрази може да се извади заключение, че спорът е за момче. Насилничката обвинява жертвата си, че някой й бил казал „курва“.
Жертвата: „Никога не съм кзвала на никой, че Божката е сладък“ .
– „Заклевам се, че нищо не съм казала на баба“
– „А сега нещо ще кажеш ли?“ – пита насилничката.
– „Нищо няма да кажа“ – отговаря жертвата.
По едно време насилничката оставя жертвата си, но момчето, което снима вика: „Това ли беше всичко? Дай още!“
Онази пак хваща момичето за косата и поглежда усмихнато в камерата. Отзад се чува: „Дай, Стефи!“.
Филмът продължава като „Стефи“ се вживява, хваща с две ръце косата на момичето и започва да и набива коленца в корема.
„Добре де, разбрах“ – казва жертвата. Момичто не напада, не прави опит да се съпротивлява, просто чака всичко да отмине и да си тръгне.
Гаврата продължава ще малко, последно дърпане за косата. „Стефи“ си е изиграла сюжета, всички са доволни и пускат жертвата да се отдалечи.
ZaPernik.com припомня, че преди време имаше подобен случай отново в Перник межу две ученички. Сценката се разигра в двора на пернишко училище.
Можете да си го припомните тук:
Невиждан тормоз над момиче в училищен двор в Перник!
Дилемата: Трябва ли да бъдем толерантни и да не накърняваме „доброто име“ на децата? Или трябва да бъдем общестено нетърпими към всякакви прояви на насилие, назависимо дали са продиктувани от синове на прокурори, комплексирани момиченца и момченца, които няма с какво друго да се забавляват или дори – собствените ни деца?
Трябва ли да бъдем безучастни, виждайки как някой упражнява насилие и тормоз над друг и да отминем, защото това нас не ни засяга….засега?
Видеото не е качено, тъй като се виждат лицата на момичетата и участниците в „сценката“.