Поредна малоумщина сътвори ръководството на държавния жп превозвач в лицето на управителя на “БДЖ – Пътнически превози” ЕООД Венцислав Славков. Същият отменя досега прилаганите намаления от редовните цени на жп билетите само за участъка София-Перник-София и нарежда от 1 април те да се издават по установения ред за съответната категория влак: пътнически, бърз или международен, пише сайтът Лупа.бг:
На първо четене — нищо нередно. Но само на първо.
Международни влакове през Перник не са минавали от години, но това в случая е най-малкият проблем.
По-интересното е, че ръководството на БДЖ нарежда изрично да се таксуват по различни цени (в интерес на истината такива за някои влакове и досега имаше) билетите за пътническите и бързите влакове по линията София-Перник, която вероятно е най-натоварената в страната — всеки ден между столицата и Югозапада пътуват около 50 влака. И тук вече редовните пътници на държавната железница се чудят каква е разликата между бързи и пътнически влакове по посоченото трасе.
Дали разлика в пътуването в рамките на минута-две, дали неспирането на една-две гари? Или може би намират някаква разлика във вагоните, хигиената и въобще условията на пътуване? Такава няма и дори напротив — от година на година нещата стават все по-зле. Само и само да се напасне определен влак към категорията “бърз” се отменя спирането в пернишки квартал с 40 000 жители. В съседното село обаче влакът спира и изчаква за разминаване…
През уикенда голяма част от участъка е без жп транспорт в продължение на 3-4 часа, защото пътуват по-малко влакове или пък защото някои са префасонирани в бързи и не спират на някои гари…
Добре е началниците все пак чат-пат да се качват на влак, преди да решат да вдигат цени.
Ако ще да се одерат, ръководителите на БДЖ не могат да смъкнат времетраенето на пътуването между Перник и столицата под 50-60 минути. Това за трасе с дължина едва 30 километра и при нормални климатични условия. Всяка промяна във времето се отразява на времето за пътуване — понякога драстично. В късните години на социализма очукани съветски мотриси профучаваха по отсечката само за 30 минути.
На днешните (в повечето случаи) германски влакове им трябва двойно повече време.
Дори издаването на билет с модерната технология отнема минути и то ако има интернет. Да припомним все пак, че става въпрос за крайградска железница.
Идиотщините обаче не свършват с това. Решавайки да си вземе двупосочен билет, пътникът бива запитан кога смята да се връща, за да се отрази това в билета.
Подобна отвратителна полицейщина не е позната дори и от най-мракобесните години на комунизма.
Все пак ръководството на железницата нарежда на клиентите с издадени карти за намаление, които не са съгласни с новата търговска политика, да бъдат възстановени сумите за неизползвания срок на услугата — без неустойка.
