Държавата ни като че ли всяка седмица прави опити да копае ново и ново дъно. Последно, вкупом всички областни управители на България напуснаха постовете си в понеделник, за да саботират работата на новото редовно избрано правителство, което още не е готово с новите имена за областни управители.
27 от 28 областни управители напуснаха постовете си. Само Перник не!
Нашият областен управител Людмил Веселинов единствен отказа да саботира държавата и заяви, че приемствеността е много важна. „Аз дойдох приет от стария областен управител, ще си тръгна така“ зае принципна позиция Веселинов.
Само ден след като напуснаха , отцепниците-областни управители се върнаха на работа с подвита опашка. Оказа се, че ще бъдат областни управители и са отговорни юридически до появата на новите такива. Всички станаха за смях. И срам! Само Перник се държа достойно!
Всички тези областни управители се оказаха едни службогонци.
Срещу обещание за бъдеща кариера във въображаема партия на Румен Радев хвърлиха държавата в хаос, а после като чуха, че ще бъдат държани отговорни, се върнаха с наведени глави и по-ниски от тревата. Жалка история от местната им политика! Жалка за тях, не за Перник!
Днес същите тези напуснали 27 областни управители си ходят на работа и изпълняват заповедите на новата власт. Унизени само и единствено от собствената си глупост и подмазвачество към Румен Радев. А може би и от самия него и амбицията му за мъст на която станаха жертва.
Не може да не се отбележи, че последните години Перник обърна тренда и се показва в позитивна светлина в националните медии.
Перник вече се дава за пример!
Добър пример! И покрай кмета Станислав Владимиров, който пое управлението на града в труден момент – водната криза и покрай доброволците перничани в трудни моменти, сега и с новия областен управител Людмил Веселинов, чиято заслуга с кмета Владимиров да върнат Минна дирекция и да я обживят буди аплодисменти отново в цялата страна .
Наистина е хубаво, когато чуеш от национални медии, че в Перник живеят добри, морални, успешни и честни хора, които правят неща, достойни за уважение. Вече почти няма подигравки, обиди и цинични вицове, с които ставахме за смях в държавата постоянно. И бяхме свикнали! Бяхме премирени! Днес обаче е друго!
