Скъпи приятели,
Днес слезнах в Тингри. На 13.05 след слизането ми на лагер 2 научих от Мария Илиева в разговор по сателитния ми телефон за изчезването на Боян Петров. Отначало не повярвах и ми трябваше малко време да асимилирам какво ми говори. Реших, че е станала някаква грешка и тя не е разбрала добре.
След уточнение за това от колко време той липсва започнах да осъзнавам какво се случва. Разбрах, че са скрили тази информация от мен , за да не ме притесняват по време на атаката ми към връх Чо Ойо. в Тингри съм и имам достъп до комуникации и мога да изразя чувствата,които бушуват в мен. Цял ден говоря със спасителния отряд, който издирва Боян. Много сериозна акция на най високо ниво.
Боян беше алпинист с огромен опит, от който аз съм се учил. Изключителен алпинист. Заедно сме били на 3 експедиции – вр. Манаслу през 2015 и през 2016г изкачихме вр. Анапурна и вр. Макалу. Бях много горд, че имахме много силно българско присъствие през онзи сезон в Хималаите. Помагахме си по време на изкачванията и си говорехме доста в безкрайното време на изчакване за хубаво време в базовия лагер.
Той е алпинист от поколението най-близо до мен и запалваше моята страст за високи постижения. Да имаш човек , който си е поставил толкова високи цели, които да те мотивират и дават увереност,че е възможно да се постигат е една от предпоставките за успеха. За мен този човек беше Боян! В него имаше страст, имаше увереност, имаше сила. Беше много добър стратег и тактик. Предценяваше много добре обстановката,правеше детайлно проучване на терена ,прогнозата и всички обстоятелства свързани с атаката към върха. Много целеустремен и никога не се отказваше.
Безкрайно много съжалявам за това, което се е случило. Знам,че колкото и да сме силни природата е по-силна от нас. Знам колко е трудно там горе. Спомням си когато си говорехме след изкачването на вр. Макалу , как се спогледахме безкрайно изтощени и почти без думи си казахме: “Хората идея си нямат,какво се случва тук горе и какво преживяваме”. И е така. Няма как да знаят! Но аз знам! И сега наистина го изпитах в пълния му вариант с изкачването ми без шерп и кислород на вр. Чо Ою.
И мога да оценя още повече, това, което е направил той вече 10 пъти по всичките тези осемхилядника. Виждал съм колко е зависим от инсулина и съм се чудел как не се страхува да не получи пристъп, в момент, в който да не може да реагира. Той не се страхуваше от нищо! Поклон Бояне! Пред силата на духа ти и целеустремеността ти. Пред волята и безстрашието ти! Нека Бог даде сила на близките му. Моите съболезнования!
Осиротях. Ще ми липсва Силния бегач в съседния коридор, който ме водеше и напрагаше силите ми докрай в състезанието. Все още се надявам, че може да стане някакво чудо и да се появиш отнякъде, въпреки че… много време е минало. Единственото,което мога да направя в този момент е да продължа напред към Еверест, там където щяхме да се засечем тази пролет и да посветя изкачването си на върха на теб! Дано имам късмет да го кача. Заради теб! И може да усетя духа ти там някъде в бялата планина, на най-високата и точка и да си поговоря пак безмълвно с теб!
Атанас Скатов
