Името на Нако Велянов се завъртя в медиите преди седмица, като човекът спасил живота на цял футболен отбор, секунди преди да загуби своя. Нако е шофьор на футболният клуб „Беласица“. Прибирайки се след победен мач, пос редата на магистралата Нако получава инфаркт и със сетни сили успява да приземи автобуса в канавката, спасявайки живота на момчетата.
Оказва се, че починалият петричанин Нако е с невероятна история, свързана с Перник. Там той открива своя брат близнак, а пътищата им се пресичат няколко пъти.
Нова тв разказва невероятната история на Нако и братът му близнак Христо от Перник:
Нако се оказва обикновен човек с необикновена съдба. Екипът ни се срещна с него преди 4 години. За да ни разкаже живота си. И само в архивите на NOVA има неизлъчената му досега история – такава, каквато само животът може да режисира.
„Нако е човек, който няма как да се забрави. Историята му е достойна за филм. През годините поддържахме контакт, защото той много искаше да разкажем неговата история. Поради различни обстоятелства досега не я разказахме”, сподели репортерът на NOVA Владислава Тричкова, която заснема Нако преди 4 години.
По документи той е роден в Майчин дом в София, а след това е изоставен. На годинка го осиновяват. И от тогава до последния си ден живее в Петрич. От приятели разбира и, че някъде в Перник има мъж, който много прилича на него.
„Те са го виждали в Перник и казват: имаш един дето много прилича на тебе. Аз го имах като двойник.”
„В момента, в който се срещнахме. Това се случва през 1973 година, когато бяхме войници с него, съвсем случайно. Той е бил войник в Благоевград. Аз бях в София и тренирах в „Славия” лека атлетика. След тренировки аз тръгнах за автобуса да отида до поделението и към спирката чух един глас, който казва: я се огледай без огледало – до тук без фокус, аз си завъртях главата и в тоя момент видях моя образ да седи на пейка.”
Оказва се, че осиновителите на Нако през целия си живот са знаели за съществуването на близнака му.
„Аз тогава с тях почнах да разговарям… защо са ни разделили и те ми казват: той беше взет, ти беше сам. После с течение на времето, когато същия въпрос зададох на неговите родители и те казаха същото: ти беше взет, той беше сам”, разказва Нако.
От адреналина по време на първата им среща, Нако и брат му Христо не разменят контакти. Така пътят им отново се разделя. „Исках да се видя с него, но нямах връзка. Докато един път, един от съседите, изпратен командировка в Перник среща брат ми, започва да му говори. Брат ми не му обръща никакво внимание, защото не го познава и идва тук и казва: „Абе, аз те видях в Перник, исках нещо, ти ме подмина”. И аз му казах: „Отиваш ли пак в Перник?” „Да, казва, заминавам пак”. И викам – тоя човек като го видиш да му кажеш да заповяда в Петрич да се видим. Той му предал думите ми, брат ми дошъл тук, без да ме уведомят, че идва, отишъл е при моите родители, те са го изгонили.
За случилото се Нако разбира при следващия опит на брат му да се срещнат.
„Това се случва 3-4 месеца след този случай. Той е казал на комшията, че ще дойде на тоя ден и аз го чакам на гарата. Обаче съдбата така си играе с нас, аз не можах да го видя на гарата. И си казвам: той ако е хванал градския автобус ще слезе на центъра и тръгвам пеша. Виждам един съсед отдолу идва и ми казва: „Абе ти преди малко не си ли дойде вкъщи? Направо замръзнах на място, завъртях се и обратно към дома. Брат ми седнал на маса, баща ми от другата страна и нямаме ни кавга, нито нищо. И от тогава вече връзката ни стана с него. Ако бяхме двуяйчни с него нямаше да се срещнем, но ние сме еднояйчни, ние си приличаме. Съдбата е добър сценарист – много голям. И така аз бях семеен. Синът ми беше се родил. Запознахме го с една братовчедка на моята съпруга и те се ожениха и си има семейство.”
С годините двамата вече пораснали братя разбират подробности за биологичния си произход. Научават, че при раждането биологичната им майка им е дала имена – така през първата година от живота си Нако се е казвал Божидар, а брат му Христо – Богомил.
„Божи дар- божи дар и богомил – дали за нея сте бил божи дар – може и да съм бил божи дар, но като Господ й е дал този дар защо ни е оставила?”, пита се Нако.
На този въпрос двамата никога не успяват да си отговорят. Съдбата обаче показва, че освен за семейството си – Нако е божи дар и за цял един футболен отбор.
