Кратък очерк на пернишката действителност след Деня на града написа Николай Милев в групата „Видяно в Перник“. Текстът олицетворява как и на какво се веселят перничани по време на празници. Така ли е, наистина?
Празникът на Перник отмина и чистофайниците от „Чистота“ измитат последните огризки наденица от площада. Заглъхнаха под моста над Струма гласищата на Кеба и Весна. Белите шатри поеха пътя си към други градски празници.
Вместо да празнува, Перник обилно се замези. Обдуа се, както казват граовци. Беше затрогващ празник. Навред ухаеше на скара-бира, някаква ведра носталгия по соца се стелеше над града и у мен се събуждаха мили спомени от голямото плюскане. Как да не се усмихнеш от умиление като гледаш как плюска перничанинът, как забожда кебапче след кебапче в слънчевата октомврийска вечер! Добре го измислиха управниците ни – да осигурят на перничани кебапчета и зрелища. Перничани такова честване заслужават. Всеки да си знае мястото – тълпата на площада, сред пошлост и селяндурщина, а висшето управленско тяло високо в непристъпните за простосмъртния селения на неограничената власт.Честит да ви е празника, перничани!
Под поста на автора перничани се съгласяват с автора, като има предложения в Деня на града да има повече спортни и културни събития, както и празникът да не съвпада с фестивала „Перник Мези“.
За да сме коректни ще кажем, че за Деня на Перник имаше много съпътстващи културни и спортни изяви, които бяха отразени в zaPernik.com.
Но не всички перничани са съгласни с „пиянството на един град“ и считат, че да празнуваш по този начин е напълно естествено и в реда на нещата. Доказват го и преливащите от хора пернишки кръчми всеки петък и събота, както и по-долните коментари:
