Ташко Йорданов Минков е на пето място в предизборната листа на „БСП за България” в 14 пернишки МИР. Роден е през 1983 г. в гр. София. И докато трънчани още от средата на миналия век извървяват еднопосочния път до столицата, при него е точно обратното – днес постоянното му местоживеене е в с. Лялинци, община Трън. Редовен преподавател в УНСС, катедра „Икономика на транспорта и енергетиката“, доктор по икономика.
В момента заема академична длъжност „доцент“. Научните му интереси са в областта на икономическия анализ, икономическото моделиране и околната среда. Занимава се със собствен бизнес в областта на земеделието, което е и негово хоби. Член на БСП от 2004 г. По думите му от малък чувства близки идеите на партията. В момента е председател на Общинския съвет на БСП – Трън. Общински съветник втори мандат в Общинския съвет в Трън от листата на БСП. Обществените му интереси са доста разнообразни – икономика, история и култура.
Вие сте от Трънския край. Чувствате ли се изоставени в дълбоката провинция?
-За съжаление демографските процеси в Трънския край са твърде неблагоприятни в последните години, което силно влошава социалната и икономическата среда в региона. Не смятам, че сме дълбока провинция. Близостта ни до София и Перник превърна Трънския край в желана дестинация за туризъм и отдих в почивните дни. Много млади хора вече предпочитат да си живеят по селата, като пътуват ежедневно до работните си места в града. Ако положим малко повече усилия, убеден съм, че можем да засилим този потенциал на нашия край и да го превърнем в по-привлекателен за живот на млади семейства.
Като млад човек и преподавател в един от най-големите български университети защо предпочетохте да останете да живеете на село? Не е ли старомодно?
-Със сигурност не е старомодно! Това е лично решение, чувствам се твърде привързан към родното си село. Обичам природата, животните, залезите в близост до планината. А звездите сякаш са на една ръка разстояние. Усещам, че пулсът ми бие заедно с пулса на моето село Лялинци. На подобни въпроси обикновено отговарям, че съм селянин по душа.
Какви идеи ще предложите на избирателите за решаване на демографската криза, например?
-Не искам да звучи популистко, но съм сигурен, че ако управлението в малките общини и населени места поразчупи малко модела, който устойчиво ни се натрапва в последните години, можем да обърнем негативните процеси. Макар и ограничена като източник на постоянни доходи, поради близостта до столицата, общината има потенциал за развитие на туризма. Селищата ни имат уникално местоположение и природа и това може да бъде използвано пълноценно с подходяща политика. Голям потенциал според мен има в развитието на земеделието и животновъдството във вид на малки семейни ферми и коопериране в преработката на първични селскостопански продукти. Защо не и развитие на възобновяеми източници на енергия. Наблюденията ми са, че младите хора имат афинитет към живота на село и трябва много сериозно да се мисли в тази посока.
Кои послания в предизборната платформа на БСП са най-адекватно приложими за хората от вашия край?
-Винаги се водя от убеждението, че човек трябва да е най-много критичен към собствената си политическа партия, затова и винаги съм имал резерви към политическите послания, които отправя БСП към обществото. Анализирайки внимателно предизборната платформа на БСП за предстоящите избори, виждам много положителни моменти, които се отнасят и за малките населени места. Общо взето тя е съобразена с водещите принципи на европейската и националната политика, със значително по-голям уклон към социалната сфера и защитата на хората от уязвимите групи, балансираното регионално развитие, малкия и средния бизнес. Сериозен проблем е адекватното здравно обслужване на хората от малките населени места в нашия край, така че определям като особено важни политиките в областта на здравеопазването. Също предложенията в областта на земеделието, социалната политика и икономиката като цяло. Няма по-социална икономическа политика от политиката за насърчаване на малкия и средния бизнес, защото по този начин националното богатство се разпределя много по-справедливо в обществото.
Вашите идеи за съживяване на областта – в икономиката, туризма, инфраструктурата, образованието…
-Близостта до столицата дава добри възможности за изграждане на индустриални зони в градовете от областта. Такъв потенциал според мен има не само за Перник. Задължително подобряване качеството на обществения транспорт в областта и по-удобен достъп на хората до спирките, автогарите и гарите. За облекчаване на направлението Перник – София задължително трябва да се мисли за решения с основното участие на железопътния транспорт. Както казах по-горе, развитие на селското стопанство в посока насърчаване на семейните ферми. Особено в областта на животновъдството и зеленчукопроизводството. Насърчаване изграждането на преработващи мощности за увеличаване на добавената стойност. Профилиране на училищата спрямо търсенето на кадри в региона, което ще увеличи тежестта на средното образование. Според мен това важи не само за нашата област и неслучайно присъства в програмата на БСП. Развитие на реална леглова база по отношение на туризма и предлагане на пакетни услуги също би имало значение за раздвижване на икономиката в сектора, защото и много млади хора имат афинитет именно към този бизнес.
С какъв личен девиз бихте се обърнали към избирателите на левицата?
-Към избирателите от целия политически спектър бих се обърнал с призив да бъдат честни и добросъвестни, както в своя избор, така и едни към други, независимо от политическите си виждания и пристрастия. Само всички заедно, работейки в една посока по основните национални приоритети, можем да постигнем реален икономически и социален напредък. Да ценят и защитават демокрацията и човешките права. Да не се ръководят от моментни интереси и влияния, а да бъдат отговорни към своето бъдеще, бъдещето на децата и бъдещето на страната ни.
Линк към официалния сайт на БСП:
https://pernik.bsp.bg/news/view/19573-tashko_minkov_peti_v_predizbornata_lista_na_bsp_za_bylgariya_v_14_pernishki_mir___platformata_na_bsp_e_syobrazena_s_vodeshtite_printsipi_na_evropeyskata_i_natsionalnata_politika.html
