Преди седем години Клер О’Райли роди първата си дъщеричка. Вече отгледала две момчета, тя се смятала за опитен родител. Но идването на дъщеричката й на бял свят я учи на един важен урок.
От самото начало Клер откри, че хората се отнасят по-различно към дъщеря й, отколкото към синовете й.
Тя обясни:
Акушерките, които изписаха моите синове, ги обявиха за силни и здрави момчета. Но Ани беше по-масивна. Тя тежеше 9 килограма – далеч по-тежка от братята си. Но Ани бе наречена за първи път „красива“ от акушерката, когато беше на по-малко от минута на тази Земя. Това беше първото обръщение към нея.
Това продължаваше с годините.
Когато момчетата на Клер пораснали, хората ги хвалели, че са „приключенци“, защото се изкачват по дърветата. Или им казват, че могат да станат инженери поради техните сложни творения на Лего. Докато момиченцето получавало постоянно хвалби, но за външния си вид.
Това накарало майката да осъзнае, че отглеждането на самочувствие в една млада жена идва с множество уникални предизвикателства. Поради това Клер се закле никога да не нарича дъщеря си „красива“. Вместо това тя ще я обсипва с комплименти за способностите й в спорта, добротата към животните или свиренето на пиано.
Въпреки, че решението на майката може да звучи крайно, фактите категорично подкрепят убеждението й, че момичетата са изправени пред непропорционален натиск да изглеждат привлекателни от най-ранна възраст.
Проучване през 2016 година разкрива, че една трета от хората на възраст от седем до десет години се оценяват на база външния вид.
Така, че спирането на комплименти на момичетата по техния външен вид, може да изглежда крайно, но можем да направим поне похвалите разнообразни.
Вие какво мислите? Имате ли наблюдение по темата? А мнение?
