Покъртителна история! Децата на една болна от рак майка: Попаднахме пред вратите на ада. Искаме да имаме мама! Помогнете ни!

Молба на наша читателка публикуваме това съобщение на  страницата на сайта с надеждата, че има добри хора, които могат и искат да помогнат на една майка. Защото ужасът загубиш родител е един от най-непоносимите за всички нас. Помогнете или споделете, за да стигне до повече хора!

ПОМОГНЕТЕ НИ ДА СИ ВЪРНЕМ ОТНОВО НАШАТА КРАСИВА И УСМИХНАТА МАЙКА –
АНТОАНЕТА ЛЮБЕНОВА ШАРЛАЧКА

Пред вратите на Ада попаднахме в началото на 2016год., когато разбрахме, че нашата майка е с диагноза, която никой не иска да чува – РАК. Не беше както при повечето жени напоследък- на гърдата, а на вътрешната страна на бузата, но това ни най-малко не облекчаваше нещата. Сложната за изричане и нечута до днес от нас диагноза: КАРЦИНОМА БУКЦЕ ДЕКСТРА не ни говореше нищо и първоначално не бяхме притеснени. Мислехме си – някакво образувание, което ще бъде излекувано. Дори и мама така ни представяше нещата, щадяла ни е милата, но не след дълго нещата излязоха на яве. А тя положи доста старание, колкото се може да отдалечи този момент. Ходеше сама по болници и изследвания, не искаше никой да я придружава, и ние си мислехме, че нещата са безобидни и поправими. Докато в един ден се озовахме в Първия кръг на Ада – първата процедура лъчетерапия. И вече разбрахме за какво са били всички недомлъвки и оскъдните отговори на мама за състоянието ѝ. И все пак това беше първия кръг.

Следствие на няколкото лъче-процедури се получи сраствене на горната и долната ѝ челюст и тя все по-трудно си отваряше устата и се хранеше. Разбрахме – Адът имал и Втори кръг. Резултати от лъчето нямаше и ѝ назначиха и химиотерапия. Насочихме си надеждите към нея. Една, две, три, четири… и нищо – Трети кръг на Ада. Междувременно обикаляхме от едно лицево-челюстно „светило“ на друго – във всички болници, до които успяхме да се доберем – къде свободен прием, предимно с протекции; къде платено, поради липса на близки дати за прием. Посещавахме билко лечители, практикуващи китайска медицина, места със силни енергийни полета, храмове, икони – всичко за което чуехме и ни препоръчаха. Нещата нямаха промяна и никой лекар не изказваше категорично мнение за по нататък. Назначиха ѝ още 4 химиотерапии и се запътихме към четвъртия кръг на Ада.

Мама вече беше свалила над 40кг. за 1-2 месеца. Вече не можеше да си отваря устата, поради срастването, трудно говореше, приемаше само пасирани храни, които трябваше да се съобразяват с диагнозата ѝ, с поддържане показателите ѝ в граници. Имахме списъци с храни за различните отклонения – ниско кръвно, нисък хемоглобин, ниски левкоцити и т.н. и т.н. Разработен беше и график кой, кога и какво да пазарува и готви, за да се обработва после на сокоизстисквачката и пасатора, какви билки да се варят и т. н. Мама все още ходеше между терапиите на работа, и тя, а и ние не искахме да я затваряме в къщи. Това щеше да я съсипе допълнително. Макар, че вече не беше същата – стопена на половина, със значително намалени сили, с перука, с деформирана физиономия и с ограничени възможности за говорене, заради срастването на двете челюсти, тя не се криеше от хората, ходеше по магазините, контактуваше с клиентите и колегите си и това я държеше. Преди да сме стигнали до следващия кръг на Ада.

Чрез наши роднини записахме преглед в специализирана клиника в Париж, където направиха необходимите прегледи и останаха учудени защо не е направена операция още в началото преди терапиите, защо не е направено нищо за да се ограничи свалянето на килограми, чрез вкарване на сонда за хранене през стомаха. Как мислят да оперират колегите тази жена с нейните 43/4кг?- попита професора. Ние не бяхме сподели, че никой от колегите му в България не е говорил и не е поел отговорност за операция. Няколко дни след като се прибрахме в България от клиниката ни изпратиха оферта и ние разбрахме, че слизането към Ада тепърва предстои…

Нашата майка се оказа неподозирано силна не само за нас, а може би и за себе си. Знаехме че не се предава лесно, защото с баща ни се разведоха преди около 20 години и тя ни е отгледала, възпитала и изучила сама. Била е до нас във всеки момент от живота ни, споделяли сме с нея, съветвала ни е, закриляла ни е, помагала ни е. Днес сме вече големи и отговорни хора, поели всеки по своя житейски път. Но днес нашата майчица има нужда от помощ, а ние сме безсилни да го направим, защото тук нещата вече не опират само до грижи, съпричастност, отговорност, подкрепа и обич. Тук вече става въпрос за пари, но не сумите с които сме ѝ помагали до момента, а за МНОГО ПАРИ!!!

Офертата от френската болница е: 74 865,40 € само за химиотерапията, а цялостното лечение ще излезе между 144 281,80 € и 320 500,00 €. И това е само за болницата, не включва път, престой и т.н. …
Суми, извън нашите възможности определят от тук нататък лечението и живота на нашата майка. Не можем да се справим в никакъв случай, не можем да ѝ помогнем сега, когато тя се нуждае от нас. Как ли се е справяла назад в годините, когато са ѝ трябвали пари за нас – за абитуриентски вечери, за сватби…Дължим ѝ го, тя го заслужава!

Искаме да видим отново майка ни здрава, хранеща се и говореща нормално! Искаме да я върнем към нормален и пълноценен живот! Искаме отново да видим широката ѝ усмивка и да чуем заразителния ѝ смях! Искаме да изпълним синовния си дълг! Искаме да имаме мама!
Затова се обръщаме към Вас, добри хора и най-сърдечно молим за Вашата подкрепа!

За набиране на средства е открита дарителска сметка за мама в банка ОББ:
IBAN: BG84UBBS80021052031840
BIC: UBBSBGSF
Можете да помогнете и чрез системите на:
ePay: КИН: 1950783716 e-mail: [email protected]
PayPal: [email protected]

МОЛЯ, ПОМОГНЕТЕ НИ! БЕЗ ВАШАТА ПОМОЩ, ДОБРИ ХОРА, НЯМА ДА СЕ СПРАВИМ!!!
ЗАЕДНО МОЖЕМ МНОГО! ЗАЕДНО ЩЕ УСПЕЕМ!
С вяра в доброто у хората : Александра и Любомир

Be the first to comment

Leave a Reply