Тони Евтимов с ТЕЖКИ ДУМИ за скандала в Миньор

Тони Евтимов е бивш опитен футболист от Миньор – Перник. Нападател. След края на кариерата си той се посвещава на любимия клуб и целият му живот до днес преминава на терена, като част от треньорския щаб.  На Стадиона на мира. Мълчаливо си върши работата и никога не се намесва в скандали. Уважаван от всички.  Кризата в клуба напоследък обаче и на него му дойде в повече и той реши да проговори. Ето какво разказа Евтимов за тежката криза в клуба:

„За феновете Миньор е религия, а стадиона храм!
За мен Миньор е живота ми, а стадиона дом!
Израснах в този клуб, развивах се и работя за него. За момент не съм си помислял, че моя живот няма да бъде свързан с Миньор.
Боли ме от всичко, което се случва в последните дни. Граденото с години е напът да се разруши за миг.
Защо???
Защо допуснахме да бъде обиждан и унизен човек, работещ много? Работещ с душа и сърце. Професионалист до мозъка на костите си и отдаден на 100%. Той идваше първи на стадиона и си тръгваше последен. Единственото му желание беше да направи от нашия клуб различен от общоприетото в България. Устойчив във времето клуб. Даде шанс на предимно млади футболисти с потенциал за развитие. Логично обаче е, че като са млади психиката им да не е максимално устойчива и подлежи на укрепване с времето. Нормално е да прегорят под напрежението, създало се около клуба и започнало по време на мача в Добрич (беше едва втория за сезона), а може би още преди това. Принос за това напрежение бяха и не малкото мачове несправедливо загубени, благодарение на тенденциозно съдийство. Под такъв натиск от различни страни отборът ни не можа да покаже така желаното от всички ни ниво. Ние треньорския щаб също допуснахме грешки. Момчетата, които показаха, че могат да издържат са Венци и Веско. Важна роля можеха да изиграят Божидар и Анди. Да, ама не! Оставихме ги да си тръгнат… Много добри футболисти и хора са!
Кому от нас обичащите Миньор бе нужно това?
Защо нападаме хора, работещи за багото на нашия клуб? Защо нападахме ръководните фактори, опитващи се да подсигурят необходимите средства за нормалното съществуване и работа на любимия ни отбор? Кой печели?! Защо не ценим добрите и работещи хора? Тези, които искат отбор с бъдеще?
Щастлив съм, че имах възможността да работя с уникални хора като Христо Янев и Владо Манчев!
От всеки треньор, с който съм работил, а те не са малко, научих много и получих добро отношение. Работата ми с този екип беше различна, беше несравнима. В тяхно лице имах честта да видя истинска отдаденост и професионализъм.
Велизар Димитров ми е много добър приятел. Познавам манталитета му, начина му на мислене и това което искаше да постигнем. Уви, пречупихме го. Загубихме за каузата и него!
Лесно е да сочим с пръст, да критикуваме и да даваме оценки на другите. Хубаво е обаче критиката да е градивна, а не плод на емоциите и демонстриране на его.
Никога в професионалния си живот не съм си позволявал да обидя, да критикувам или да отговарям на обидите и критиките отправени към мен. Искам обаче да защитя хората, работещи на стадиона. Не, те не са хрантутници! Всеки от тях върши много повече от работата, за която е назначен с цялото си сърце в името на Миньор.
Както искате така ни наричайте, но с ръка на сърцето искам да знаете, ние даваме здравето си, не само емоции за този клуб. Ще продължим да го правим докато „каузата Миньор“ има нужда от нас!
Били сме в клуба в най-тежките му моменти. Тук сме и сега. С Емо Варадинов, Виктор Райчев и останалите няма да се откажем от това – Миньор да го има!
Подкрепата Ви е важна за нас, но тази безкористната, идваща от сърцата Ви!
Лично аз ще подкрепям отбора, заради който бие сърцето ми вечно! Било като част от екипа, работещ за него, било като фен.
Отборът, феновете и садионът – това е моя свят. Нека направим така, че този свят да съществува и след нас!
С огромнто си уважение благодаря на всеки допринесъл с добро за отбора на сърцето ми.“

С уважение Тони Евтимов!

Share Button

Коментари

коментара