Без аналог в България: Знатният воин от гроб №1 край село Кошарево

Некропол без аналог в странтаа е проучен от археолозите край брезнишкото село Кошарево, разказват от Историческия музей в Перник. Най-интригуващ е гроб номер 1 на около 50-годишен воин, а вещите с които е погребан са впечатляващи и доста характерни за Хунската държава.

ЗНАТНИЯ ВОИН ОТ ГРОБ №1

Периодът на Великото преселение на народите и по точно разпадът на Хунската държава оставя своя отпечатък и в околностите на с. Кошарево, общ. Брезник, област Перник. Тук през недалечните 1998 – 1999 г. археолози попадат и проучват некропол, който до този момент няма аналог в България. Експедицията се ръководи от доц. д-р Методи Даскалов, като археолозите успяват да проучат 29 гроба.

Особен интерес тук предизвиква гроб № 1. Погребаният е мъж (воин от минимум среден или по-висок ранг), около 50 годишен. Ориентацията на гроба е СЗ – ЮИ. Мъртвецът е положен по гръб, с леко свити в лактите горни крайници. Над скелета са разкрити въглени, както и под дясната страна на тялото (открити са останки от по-големи главни).

Гробният инвентар е впечатляващ: отдясно под черепа – луновидна обеца с изтънени краища (характерна за хуните, но преминала като мода и в техните съюзници); върху средата на таза – масивна сребърна тока от плочка – касета с масивен език с инкрустация в основата (произходът на масивната сребърна катарама се извежда от интернационалната воинска среда и йерархия в средното Подунавие в десетилетията след разпадането на Хунската държава); върху лявата половина на таза – къс еднолезвиен меч (с дължина 45, 5 см; Sax) с останки от дървена кания; върху канията – триделна апликация с инкрустирани гранати; под шипа на оръжието – „магическо мънисто” с инкрустиран ахат (късият едноостър меч и украсите му са характерно оръжие за хуните в годините на тяхната експанзия в Европа, но е възприет и от техните съюзници); на безименния пръст на дясната ръка – сребърен пръстен с овална плочка и врязани концентрични ромбове; също върху таза, но под късия меч – желязна тока с „В”- образна предна рамка; под дясното коляно – железно ножче (дължина 13, 5 см).

Гробът е датиран в периода втора половина на V – начало на VІ в. Инвентарът му показва голяма близост с паметници от кръга на т.нар. „воински гробове с оръжие“, свързани с източногермански групи население и разпространени в Средна и Югоизточна Европа след разпадането на Хунската държава. Отделни етнографски белези пък при разкритите гробове като: „гробове в редици“, части от костюма, накити и оръжието позволяват да бъдат направени паралели с някои гепидски паметници от териториите на Унгария, Румъния и бивша Югославия.

Текст: Орлин Рачев
Снимка: Исторически музей – Перник

Коментари

коментара