Колежката от сайта Пик Ива Николова днес е яхнала метлата. Коментарът и по адрес на Румен Радев – президента, е най-четения и споделяния за деня.
Предлагаме го на читателите на zaPernik.com:
Румен Радев все по-тежко затъва в тъй наречената „криза на петдесетте“, характерна предимно за мъжете. Сексолозите я свързват с настървяването на нагона у мъжките индивиди заради инстинктивното предусещане на края на мъжките им способности, заради което те се развихрят на сексуалния фронт, като си хващат млади любовници, сменят си жените, вършат купища други безумия, осмяни в не една книга и филм.
Изобщо стават неадекватни, както на реалността, така и на възрастта си.
При президента Радев обаче въпросната неизбежна криза има и чисто ментални и ценностни изражения. Тоест, той е абсолютно неадекватен на поста, който заема, на функциите, които има, и на държавата, която уж оглавява.
В България президенти да искаш – всякакви сме ги имали, кой от кой по-различни и всеки със своя специфика в управлението на държавата.
Нито един от тях обаче не си е позволявал да идентифицира цялата държава и нейното управление с фашизоидност.
И друг български президент гневно се е противопоставял на пречупените кръстове, които разни малоумници току дращят тук и там. Разярен, Петър Стоянов публично обяви: „Престанете с тези свастики!“.
Но и през ум не му мина да заяви, че тяхната поява е „огледало на състоянието на държавата“, както провъзгласи Румен Радев. Пък макар да няма данни, че много се обичаха с тогавашния премиер Иван Костов. Но позицията му в държавата задължава.
За разлика от Радев, който между другото незнайно защо още държи за съветник Пламен Узунов, маскирал се като Хитлер и сочещ нацистки поздрав.
Двойни стандарти? Или?
Пълната несъстоятелност на изявлението му по повод на отвратителния скандал, който предизвикаха в цяла Европа лудналите родни хулигани, си пролича и от всичките му твърдения за отговорностите на футболните федерации и техните фенове.
И в това отношение спортният министър съвсем справедливо му наби канчето, че се изказва неподготвен. Защото властите не можеха да направят нищо друго, спасявайки репутацията на държавата, която чуждите медии определиха като расистка, слагайки знак за равенство между фудболния съюз, ултрасите и България. Реакцията им беше светкавична и в целта.
Пролича си и от налудничавото противоречие в твърденията му, че от една страна управляващите не бива да се месят в работата на Българския футболен съюз (тероризиран от повече от десетилетие от председателя си Боби Михайлов), а от друга откри топлата вода, като поиска „държавата да приложи драконовски мерки по отношение на футболното хулиганство“.
Макар и мъж, тукашният президент явно не е в час, че са свиквани комисии, правени конференции, променяни закони, извършвани маса арести, предприемани превантивни действия преди дербита, проверявани лични карти, включително и претърсвани всякакви футболни фенове и държани под строг полицейски контрол шествията на агитките преди тях.
От обърканото му изявление по повод на фашизирания скандал по време на мача Великобритания – България и мъжете, и жените у нас разбраха, че Румен Радев не харесва тази държава. Непрекъснато говори гадости за нея и за управлението ѝ, дърли се за щяло и нещяло с властта, публично я злепоставя пред гражданите и дори я оприличи на блато.
Мрънка ли, мрънка, макар никой да не се сеща да е свършил нещо смислено за държавата си. Ако не броим лобизма му за „Грипен“ и дрънканиците му за „Фолксваген“, с които постави сделката между фирмата и България на карта.
Само че тия неща трудно могат да бъдат наречени смислени.
Далеч сме от мисълта, че човекът, прекарал живота си с фуражка на главата, може да се издигне до интелектуалните висоти на инквизирания от Стамболов Петко Каравелов, който на излизане от черната джамия казва: „Господа, в България не бият“…
Ако външен човек слуша Румен Радев, ще рабере, че в България се случват само безобразия, а лично на Румен Радев явно му се е случило най-голямото – станал е президент. И вече трета година изобщо не може да проумее какви са функциите му, какво трябва да бъде поведението му, какви послания трябва да излъчва към гражданите и на България, и на Европа, и по света. Дори още не е разбрал, че когато говори президентът на една държава, това не е да си като махленка на стобора. Още не е разбрал, че това е ДЪРЖАВА, а не майката на Деси, с която сяда на раздумка, или самата палава Деси, с която одумват тоя и оня.
Човекът явно не е за този пост – не знае каква е ролята му, какво трябва да бъде поведението му, какво трябва да излъчва и да внушава. При всички случаи – не презрение и омерзение към собствената си държава.
Но вижда как му се изплъзва и общественото доверие, и политическата перспектива и гледа да навакса, както може.
Все пак има един немуподобен, при когото може да намери сходство и спасение. И той застаряващ мъж като него, и той налазен от кризата на петдесетте, и той със завехнал рейтинг и каквото там си има, и той не си харесва държавата.
Проваленият шоумен Славчо Трифонов.
Цяла партия си направи с името „Няма такава държава“. Да се чудиш и маеш какво прави в нея при този отворен свят.
Но Румен Радев вече има къде да намери единомишленици. Може да се запише в тази партия. Може пък Славчо да го покани за почетен член и дори за почетен председател. Още повече, че и сегашната му жена оттам е минала.
Да правят, каквото щат! Видно е, че живеем в свободна държава, щом има такава партия. Щом шоуменът Славчо я е направил да спасява народа и щом тя си има такъв президент.
Затова след купищата загадки около появата му като президент, единственото честно нещо, което Румен Радев може да направи и за себе си, и за държавата, е да я освободи от присъствието си на високия пост.
Оставка! Или импийчмънт!
Веднага.
