Депутатите от ГЕРБ ще предложат, да се въведе десетгодишна абсолютна давност на задълженията на гражданите. По този начин на практика ще бъде въведен режим, сходен до този на частния фалит на граждани, прилаган в САЩ. Предложението за промяна в Закона за задълженията и договорите засяга задълженията на физически лица, както към банки, така и към доставчици на всякакви монополни услуги – парно,ток, вода, газ, телефон и др. Абсолютната давност означава край на вечните длъжници. Ето какво сподели Емил Радев пред Агенция ПИК по темата.
– Г-н Радев, колко години работите върху поправката в законите, за да се стигне до момента, в който вече няма да говорим за „вечен длъжник“?
– От края на 41-то НС, когато бях депутат. За съжаление тогава предсрочно бе прекратен мандатът. Вкарахме идеите за промени и в 42-то НС в Закона за задълженията и договорите. Тогава стигнахме до първо четене в Правна комисия, като 12 колеги тогава бяха „за“. Двама се въздържаха само. С две думи тогава имаше одобрение от всички политически сили. Тогава нещата също не стигнаха до зала, защото се прекрати предсрочно работата на парламента. Сега се надявам нещата да минат по целия път, защото има единомислие. Реално от началото на идеята за промени минаха 6-7 години. Време е да сложим край на „вечните длъжници“ и да има абсолютна давност за тези задължения.
– Партиите най-после прозряха ли, че тези поправки са полезни за хората?
– Сега, когато направихме кръглата маса, колегата Филип Попов от БСП, той е запознат с проекта още от времето на Правната комисия, каза, че принципно го подкрепя. Той смята, че може да предложи между първо и второ четене промени, свързани с конкретни дефиниции, но като цяло приема нещата. Аз смятам, че и колеги от другите политически партии ще се убедят, че това е проект за хората и не трябва да го спират. Просто проблемът трябва да се реши най-после в България. Ще говорим с всички и вече го правим, за да съберем нужното мнозинство.
– Нека да обясним с думи прости какво означава тази 10-годишна давност. За какви видове кредити се отнася и как ще се опростяват?
– Към момента в България действат две погасителни давности. Обикновената погасителна давност е 3 години, а другата – т.н. обща, е 5 години. Но и при двете всяко едно действие на кредитора в този период, я удължава с още толкова. Примерно в края на давността се заведе съдебно дело, това автоматично прави давността подновена за още един такъв период. Така длъжникът може да продължи да бъде под прицела на кредитора вечно. Ако, примерно, почине, а неговите наследници приемат наследството, те стават длъжници по дълга. Затова ние предлагаме да се изравни режимът на публичните вземания с този на частните.
В Данъчно осигурителния процесуален кодекс държавата е предвидила също 5 години давност, която може да се прекъсне с всяко едно действие на държавните органи, но… Ако вече изминат 10 години от изискуемостта на задължението, то се заличава. Така е при публичния режим. Ние искаме това да важи и за частния сектор. Пак ще си останат 3-годишната и 5-годишната давност, но вече да има и 10-годишна абсолютна давност. С други думи колкото и по-кратките давности да бъдат подновявани, това да не може да продължава вечно. Това ще важи само за физически лица, няма да важи за търговци, защото за търговците има Глава 4 в Търговския закон – несъстоятелност, има процедура, по която фирмите изпадат в несъстоятелност.
Сега говорим само за гражданите и физическите лица и то за задължения, които не са обезпечени с ипотека. И това го правим с цел, за да намалим до минимум възможността за злоупотреба с този инструмент. Според нашите проучвания и според мнение на Асоциацията на банките и на Камарата на Частните съдебни изпълнители (ЧСИ) обикновено дългът не се ли събере до четвъртата, петата, максимум шестата година – нещата стават много трудно. Обикновено в този срок или се удовлетворява кредиторът, или длъжникът вече изпада в тотална неспособност. Реално с тези 10-години давност ние даваме още няколко години възможност на кредитора да си вземе дълга, но след 10 години вече даваме възможност и на длъжника да излезе от версията „вечен длъжник“ и да започне живота си на чисто.
Сега има случаи, в които на хората им е продадено цялото имущество, остатъкът от задължението им виси, олихвява се, трупа се все повече и повече пари и това няма край. Става така, че в един момент те не могат да започнат легална работа, защото заплатата им веднага ще бъде запорирана, минават в сивия сектор, а това не е добре нито за тях, нито за държавата. Също така не могат да придобият някаква собственост, защото веднага ще им бъде възбранена и така. За да могат да тръгнат на чисто, правим тази 10-годишна давност. За целта те просто пускат едно уведомление до кредитора, че е изтекла тази 10-годишна давност, и край. Започват да градят семейната си икономика отново.
– Нека да говорим с примери. Теглим 100 000 лева и купуваме жилище. Или теглим 40 000 лева потребителски кредит, срещу който нямаме ипотека. Спираме да плащаме… Какво се случва?
– Ако теглим кредит с ипотека, обикновено след 2,3 години банката вече е продала дълга. Тя го е реализирала. За този вариант не говорим. Ако все още има действаща ипотека за по-дълъг период от време, който надскача срока от 10-годишната давност, няма да се прилага. Но ако е продадено жилището, независимо дали е било ипотечен кредит, ще се приложи 10-годишната давност. Ние правим така, че да не може да се свалят обезпечения на реални кредити, за да не се спекулира с тази възможност. Така стана и с несъстоятелността на фирмите, което пък качи и цената на лихвите. Сега ние говорим за случаите, в които няма какво да му се вземе на човека. Целта е да се спре възможността да се трупат лихви и задължения, като така дългът става непогасяем. Когато кредитът е потребителски, тогава говорим за общия казус. Вижте, ипотеките са с 10-годишен срок на обезпечение, така че при тях просто изравняваме давността.
– Банките, ЧСИ-тата и колекторските фирми казаха „да“…
– Не. Банките и ЧСИ-тата приемат нещата. Банките нямат нужда от „вечни длъжници“. До петата година обикновено са си реализирали обезпеченията, а след това продават дълга на колекторските фирми. За съжаление колекторските фирми нямат правила за действие и по доста груб начин преследват длъжниците. Имаме сигнали не само за психически, но и за физически тормоз. При тях нещата се случват без всякаква регулация и без всякаква защита на длъжника да може да се справи с тях. ЧСИ-тата също подкрепят 10-годишната давност. Нямаме проблем от страна кредиторите, а по-скоро при колекторите.
Скоро в приемната ми се оплака жена, която от 2003-а година има дълг от 40 лева, като сега от нея колектори искат 180 лева. Заплашват я, че ще я дадат на ЧСИ и т.н. Разбира се, при това без всякакво основание. Жената си пазеше сметките още от 2003-а, за да докаже какво е плащала. Ето как едно задължение от 40 лева става 180 лева. Ако имаше такъв закон сега, през 2013-а тя щеше да пусне едно задължение и край на сагата.
– И накрая да поясним уведомлението, което слага край на „вечния длъжник“, се пуска до…
– До кредитора. Ако се води съдебно дело, се вкарва до съда. Ако има ЧСИ, до него. И му се казва край, че е изтекла 10-годишната давност. Няма адвокати, няма пречки, няма услуги. Заявление от лицето до кредитора.
