Симо Соколов и въстаниците категорично се противопоставят на опитите на сръбското правителство да анексира Трън и района
И Трънският край, заедно с останалите части на България, е дал борци, чиито имена трябва да бъдат записани със златни букви в нашата летопис. Един от тези герои е капитан Симо Соколов – Грознатовският войвода – организатор и ръководител на Тръското въстание, обявено на 18-и декември 1877 г. в с. Врабча днес в общ. Трън.
Признателни жители на общината, заедно с председателя на Движението на ветераните в БСП – Перник Гроздан Михайлов положиха венци и цветя на паметника в селото – посветен на въстанието. Михайлов каза, че Симо Соколов е един от забравените борци за свобода, но името му може да се нареди до това на капитан Петко войвода, защото благодарение на действията му, заедно с предводителите на чети Стоян Любичев, Тако Пеев, Арангел Станоев и други войводи, днес Трънския край е част от България.
Капитан Соколов посвещава живота си на освобождението на родния си край от петвековния турски поробител. Съвременниците му често се питат, как той е успял да организира и поведе хиляди въстаници като на сватба, само че кървава сватба в името на свободата на отечеството си, отдават го не само на харизмата му, но и на изключителните му военни и организаторски умения. Руските доклади от Руско -турската освободителна война казват за него: „Докато пред бойната линия пред другите чети се водеше само огнен бой, трънчани посрещнаха прилива на озверелия противник на нож и с „ура“ и по този начин осигуриха общата победа. Войводата Соколов с гола сабя предвождаше хората си…“
Въстанието избухва в зимата на 1877 г., малко след освобождението на Плевен. Четите организирани от Симо Соколов и съратниците му вземат дейно участие в боевете с турската редовна войска и башибозук. Те освобождават Брезнишка и Трънска околия, а след това продължават бойните действия към Кюстендил. След превземането на града въстанието се разширява и в Македония. По спомени на неговите съратници: „Поел общото ръководство на четническото съединение, талантливият предводител Симо Соколов бърза да пресече всеки противников опит за въоръжено нападение из въстаналите области“.
Едно от най-трудните сражения за четите на Соколов е при българското по това време с. Власина, превърнато от неприятелското командване в център на десетки башибозушки групи, редовна войска и черкезка конница. След един изнурителен нощен поход, рано призори, авангардът на първата чета достига околностите на с. Власина.
Изненаданият противник открива безредна стрелба. Към линията на сражението се насочват стотици башибозуци и части от черкезката конница След пристигането на останалите две чети боят се разгаря по целия фронт. Падат десетки убити, но никой не мисли за отстъпление. Разбрали, че имат работа с български четници, а не със сръбска редовна войска, турците нападат с рядка упоритост. Към обяд те съсредоточават допълнително сили в източния край на селото и дават сигнал за обща атака. Положението става неудържимо. В този критичен момент войводата Соколов изпраща към застрашения участък целия си боен резерв, а сам той, от централния участък на сражението, заедно с около стотина души провежда рискована щикова атака и обръща противника в паническо бягство. Сред виковете и стенанията на умиращите башибозуци отстъпват в пълно безредие, оставяйки в селото десетки коли, препълнени със заграбена плячка и оръжие. Симо Соколов си спомня: „Понеже турците на брой 800 души се бяха впътили от Враня към Трън. . . аз с доброволците и по-голяма част от въстаниците заех и през нощта стигнах на Власина, селото, дето се бяха турците улогорили /укрепили/, осем часа далеч от Трън. Заран призори да ги нападнем от три страни и ги разбием така силно, щото сме ги с ентусиазъм гонили чак до Сурдолица, близо до Враня„ .
След тези победи, в началото на 1878 г. в Трънско и Брезнишко, в Кюстендилско и Кривопаланско под четническите знамена застават хиляди патриоти с ясното съзнание, че продължават делото на легендарните априлски герои от 1876 г. Като към края на войната броят им достига 3000 души.
Кой е Симо Соколов?
Офицер на две държави – поручик от Сръбската армия и капитан в Българската. Симо Соколов е роден през 1848 година в село Грознатовци, тогава в пределите на Османската империя, по-късно в състава на княжество България, а днес в Западните покрайнини – Сърбия. Внук е на войводата Христо Плаката. Десетгодишен напуска родното си село и заминава за Сърбия. Учи в град Топола, където баща му и чичовците му работят като зидари, а от 1865 в гимназия в Белград. През 1870–1871 постъпва в богословско училище. През 1875 г. продължава обучението си в Историко-филологическия факултет на Белградската велика школа. Повлиян от революционните идеи на Любен Каравелов, в навечерието на Априлското въстание, Соколов влиза във връзка с българските революционни среди в Румъния, както и с революционни дейци в Трънско и Пиротско. Подготвя въстание на българите в тези земи, но не го осъществява, след като сръбското правителство му отказва за момента материална подкрепа.
„. През 1871 г. в Трън е създаден Трънският (Власинският) революционен комитет, който развива трескава дейност в подготовката на въстанието. През 1876 г. в Белград под ръководството на воеводата капитан Симо Соколов се създава „Привременен революционен комитет“, който чрез Симо Соколов държи връзка с Трънския революционен комитет и направлява подготовката на въстанието в Западните български земи.
След Освобождението Симо Соколов се установява в София и става офицер от българската армия. След излизането си в запаса е предприемач и адвокат. През 1880 година е избран за народен представител в Първото Обикновено народно събрание.
По време на Сръбско-българската война от 1885 година Соколов набира доброволци в София, след което е начело на доброволчески отряд. Със словенската си съпруга – Цецилия, която е католичка но след годежа приема православното име София имат шест деца: Александър, Надежда, Люба, Вера, Ана и Владимир.
