Е, доволни ли сте, българи? Цялата карта на България почервеня. Ха сега си поръчайте и по едно червено наметало и отивайте да озаптите бика. Само че има ли кой да го хване за рогата? Кой ще се осмели, след като му постлахте пътя с червени рози? Хак ни е. Заслужаваме си го!

Е, доволни ли сте, българи? Цялата карта на България почервеня. Ха сега си поръчайте и по едно червено наметало и отивайте да озаптите бика. Само че има ли кой да го хване за рогата? Кой ще се осмели, след като му постлахте пътя с червени рози? Хак ни е. Заслужаваме си го! Защото, докато има червени бабички и калпаво правосъдие, децата ни ще ни обръщат гръб и, освен на компютрите, едва ли ще ги видим повече на живо. Защо всички държави от т.нар. Източен блок оправиха бакиите си и направиха голямата крачка напред, а ние тъпчем на едно място в безпътица.

В деня на балотажа се чух по телефона с племенницата си, живееща в чужбина. Та, между другото, тя ми каза: „Няма да се върна – искам да проумееш, че последният комунист в света ще умре именно в България. Тя е държавата, която е убежището на вредната псевдокомунистическа идея. Затова с времето всички, които го проумяват, ще напускат Отечеството си с еднопосочен билет. България ще се обезлюди. Ще останат само партиите й, но без членска маса”.

Има и друг вариант – да подобрим генния си фонд с мигрантите – да населим територията си с пакистанци, афганистанци, иракчани, сирийци, па да пратим делегация при султана да ситуира избраник, който да ги управлява. Тъй де, пак да станем турски вилает. Ние, българите, освен да се подчиняваме, не виждаме по-далече от носа си и не можем да градим сами бъдещето си. Ако че някой с абревиатура от четири букви се мъчи да ни наложи дореволюционното си мислене, обосновано върху разбиранията на съседни нам държави. То не било в тикви, ами в кратуни. Все някой ден, като им извадиш семките, стават на куха лейка.

Напъните на някои, под давлението на изтъкнати личности (а може би ясновидци), че ще бъдат богопомазани, не им дава правото да се надуват като балон, пълен с горещ въздух.

И накрая искам да попитам новия ми президент – толкова ли нямаше вяра в собствените си качества, във възможностите си, че се скри зад гърба на БСП. Не трябваше ли да е обратното? Не сте комплексиран, нали, господин президент? Имайте смелостта да се разграничите от политиците и подкарайте по-смело самолета, наречен България. И не позволявайте на определени личности да спекулират с името ви. Няма да е достойно. Това ви го казвам аз, една жена на 73 г. – живяла и видяла много в две епохи. Не че ще ме чуете.

Гергана Димитрова