Лъскавият Хонконг крие грозна истина – десетки хиляди живеят в „клетки“ по няколко квадратни метра, без прозорец, без въздух, без шанс за нормален живот.
Зад небостъргачите и милиардите стои пазар, който изхвърля слабите. Така наречените „стаи“ са всъщност разделени апартаменти – по десетки кабини на етаж, с тънки прегради и общи бани. Наемът? 1800–2800 хонконгски долара – сума, която изяжда половината заплата.
Причината е проста и брутална: имотите растат по-бързо от доходите. В Хонконг жилищата са превърнати в инвестиция, не в дом. Малък апартамент струва стотици хиляди долари, а младите влизат в 30–40 години ипотека без гаранция, че стойността ще се запази.
Най-смачкани са тези по средата – твърде „богати“ за помощи, но твърде бедни за нормален наем. Те плащат, оцеляват и остават заключени в системата без изход.
Условията вътре са тежки: влага, липса на вентилация, болести. По няколко души делят баня и кухня. Това не е временен проблем – това е реалност от десетилетия, която властите не решават.
Посланието отдолу е ясно: хората не искат лукс. Искат нормален дом. В град, който има всичко – освен място за тях.
