Перник и Нинбо са на хиляди километри един от друг. Единият е бил българският град на въглищата и стоманата, другият – китайски мегаполис с близо 10 милиона жители и най-натовареното товарно пристанище в света.
Но между двата града има една любопитна прилика – и двата са израснали с индустрията.
Само че докато в Перник често говорим за заводите в минало време, Нинбо продължава да строи бъдещето си около тях.
И то какво бъдеще!
През 2025 г. икономиката на Нинбо достига приблизително 230 млрд. евро. Само индустрията създава около 88,6 млрд. евро добавена стойност. Това означава, че заводите тук не са останали като паметници на една отминала епоха – те продължават да бъдат огромна част от двигателя на града.
Не махат заводите. Правят ги по-умни
Това вероятно е първото нещо, което Перник може да погледне внимателно.
Нинбо не е решил, че тежката индустрия е демоде и бъдещето е само в молове, офиси и жилищни комплекси.
Напротив.
Тук продължават да се развиват нефтохимия, машиностроене и производство на оборудване. Само че до тях вече стоят електроника, цифрови производства, високотехнологични предприятия и роботи.
И резултатът се вижда.
Само за една година производството на индустриални роботи е скочило с 46,4%, а на електронни компоненти – със 75%. Високотехнологичното производство расте с 11,9% – повече от два пъти по-бързо от индустрията като цяло.
Това е голямата разлика между стария и новия индустриален град.
Не събаряш фабриката, защото е фабрика. Правиш така, че след десет години тя да произвежда нещо по-скъпо, по-технологично и по-конкурентно.
И тук въпросът към Перник е неизбежен:
Какво искаме да има на мястото на старите ни индустриални територии след 20 години – производство или поредните блокове, складове и магазини?
В Нинбо има 119 фирми, които Китай нарича „шампиони“
Една от най-интересните цифри всъщност не е в милиардите.
Тя е 119.
Толкова предприятия в Нинбо вече имат национален статут на т.нар. производствени „единични шампиони“. Това са компании, които са се специализирали в много конкретна производствена ниша, имат водещи технологии и са сред световните лидери по пазарен дял на своя продукт.
Само през последната селекция Нинбо добавя още 15 такива компании.
И вече осма поредна година градът е №1 в цял Китай по този показател.
Ето идея, която Перник спокойно може да „открадне“.
Вместо непрекъснато да питаме колко декара свободна земя има за инвеститори /повечето за жилищно застрояване и кратки печалби/, да започнем да питаме:
Какво уникално може да се произвежда именно в Перник?
Не е необходимо да имаш 100 гигантски завода. Понякога една фабрика, която е европейски лидер в своята ниша, струва повече за икономиката на града от десетки халета с нископлатен труд.
Частният бизнес, а не държавата, държи огромна част от машината
И тук има една изненада за представите ни за Китай.
От големите индустриални предприятия в Нинбо 9818 са частни компании.
Те са почти 90% от големите промишлени предприятия в града и създават над 62% от добавената стойност на голямата индустрия.
И може би точно тук е един от най-ценните уроци за Перник.
Индустриалният град не се прави с една церемония по откриването на един голям инвеститор.
Прави се, когато около голямата фабрика започнат да се появяват още десетки по-малки предприятия около нея.
А после идва пристанището – и мащабът става почти абсурден
Нинбо притежава нещо, което Перник очевидно няма как да има – море.
Но числата на пристанището показват защо индустрията тук може да продава на целия свят.
През 2025 г. пристанището Нинбо–Джоушан обработва около 1,4 милиарда тона товари.
За сравнение – това е количество, което трудно дори може да бъде осмислено като мащаб.
Нинбо е №1 в света по товарооборот вече 17 поредни години.
Именно тази връзка между завод, транспорт и световен пазар е един от фундаментите на местната икономика.
Перник няма пристанище.
Но има друго огромно предимство, което понякога сякаш приемаме за даденост – столицата София е практически до нас. Имаме автомагистрала, железница и достъп до най-големия пазар, най-голямата концентрация на работна сила и най-голямата икономика в България.
Затова големият въпрос е друг:
Ще използва ли Перник близостта до София, за да стане нейният модерен индустриален съсед, или ще се превърне просто в място, от което сутрин хората тръгват на работа към столицата и спят за по-евтино в Перник, каквато е може ми последната общинска програма на дела?
Перник няма нужда да става Нинбо
Нито може.
Разликата в мащаба е огромна.
Но човек трябва да дойде на другия край на света, за да види една проста истина:
Нинбо не се опитва да избяга от индустриалната си природа. Той я използва.
Там, където някога е имало обикновено производство, днес се опитват да сложат автоматизация, електроника, разработки и роботи.
Там, където има силна фабрика, се опитват да изградят около нея цяла верига от компании.
А успехът вече не се измерва само с това колко души работят в един завод, а колко скъп продукт може да излезе през неговата врата.
Точно този разговор липсва на Перник.
Защото нашият град вече веднъж е бил построен около индустрията.
Истинският въпрос сега е:
Какво ще произвежда Перник през 2040 година?
Нинбо няма готов отговор за нас.
Но показва нещо важно – един индустриален град не е обречен да живее от спомените за времето, когато комините му са пушели. Може да остане индустриален и да стане по-богат, по-технологичен и по-модерен.
Стига да не обърка индустриалното минало с индустриално бъдеще.
- Горяна Панайотова – представител на ЗАПЕРНИК в посещение на българска делегация в Нимбо и Пекин по покана на Китайската държава.
