Казва се Уанди. Намира се край огромния китайски град Нинбо и има едва около 1080 жители.
Горе-долу колкото едно по-голямо село или малко градче в Пернишко, като Батановци.
Само че Уанди трудно прилича на представата ни за село.
Тук има предприятия, модерни оранжерии, собствен туристически комплекс, музеи, училище, болница, електронна търговия. А хората не са само жители на селото. Те са и акционери в неговата икономика.
И всяка година чакат не само заплата, но и дивидент.
През 2025 г. Уанди е разполагало с около 6,3 млн. евро собствени средства от колективната си икономика. По правилата на селото 52% от парите отиват към местните акционери, а останалите 48% не се харчат – остават за следващите инвестиции.
Така миналата година всеки местен е получил по около 3350 евро дивидент и бонус само от това, че е жител на село, в което има предприятия.
Не еднократно. Уанди раздава дивиденти вече 15 поредни години, а общата изплатена сума е около 34 млн. евро.
Някога никой не искал да се жени тук
Най-интересното е, че Уанди не е някакво исторически богато китайско село.
Тъкмо обратното.
Стар местен израз гласял, че „момиче не се жени за мъж от Уанди“ – толкова лоша била славата на бедното селище.
Промяната започва с производство. После селото влиза в земеделието. След земеделието идва туризмът. А след него – електронната търговия.
Днес колективните бизнес активи на Уанди са за около 145 млн. евро, а 40% от местните работят в предприятия, свързани със селото.
Това е и философията, която репортер на „ЗАПЕРНИК“ чува на място – „щастието идва от труда“.
А на едно от местата в селото стои още по-категорично послание:
„Служебният живот е преди личния.“
Може да ни харесва или не. Но резултатът от този начин на мислене се вижда.
Оранжерията се управлява от телефон
Една от спирките на българската делегация са огромните оранжерии на Уанди.
Но това не са парници от стария тип.
Само интелигентната стъклена оранжерия е 7200 квадратни метра и струва около 670 000 евро.
С телефон могат да се управляват сенниците, вентилацията, водните завеси и напояването. Системата следи температурата и влажността, а под земята има тръби, които през зимата поддържат почвата около 15 градуса.
Вътре растат ягоди, дини, зеленчуци, папая, гуава, банани и други плодове.
Но китайците са направили нещо по-интересно от самата оранжерия.
Продават я два пъти.
Веднъж продават произведеното в нея.
После продават преживяването да влезеш вътре и сам да си го откъснеш.
В селото идват над половин милион туристи годишно
Това е може би най-шокиращото число.
Уанди има около 1080 жители, а туристическият комплекс Tiangong Manor приема над 500 000 посещения годишно.
Как караш половин милион души да дойдат на село?
Не само с домати.
Направили са огромна овощна зона с над 50 сорта. Подбрали са ги така, че през различните месеци да узрява различен плод – през пролетта черници, после череши, през лятото круши, през есента киви.
Така няма „сезон на селото“.
Има причина да се върнеш отново.
В комплекса има и закрита ботаническа градина с над 400 вида растения, в която целогодишно се поддържат около 28 градуса.
А около земеделието постепенно са наредили още атракции, детски занимания, културни пространства и музеи.
Днес в Уанди има девет музейни и художествени пространства, част от които още се развиват.
И селски фестивал, на който селяните не гледат – участват
По време на годината Уанди организира различни празници и фестивали.
И тук има една малка подробност, която направи впечатление на българската делегация – местните хора не са просто публика.
Те са част от програмата.
Това също е бизнес.
Фестивалът докарва човек в селото. Човекът влиза в туристическия комплекс. Купува местна продукция. Храни се. Води детето. Посещава музей.
Една селска традиция изведнъж започва да носи пари на няколко различни места, обясняват местните на българската делегация, в която е и областния управител на Перник Грета Колева.
А ако туристът не дойде в Уанди, Уанди отива при него
През 2022 г. селото взема неизползвана сграда от 5000 квадратни метра и я превръща в център за онлайн търговия.
Планът включва близо 100 помещения за livestream продажби – китайския феномен, при който продукти се продават на живо през интернет.
През тях се рекламират местна продукция, туристически услуги и марки.
По данни от 2025 г. онлайн моделът вече подпомага продажби на местни плодове, цветя и други продукти за над 6 млн. евро годишно.
Отново същата проста логика. Ако клиентът не дойде при домата, доматът отива при клиента.
И после парите се връщат обратно в селото
Тук е голямата разлика с България. Уанди не просто прави пари. То системно ги връща обратно в Уанди.
Има училище, здравни и социални услуги, библиотека и спортна инфраструктура. Многоетажните жилищни сгради в селото са оборудвани с общо 67 асансьора, за да могат възрастните хора да се придвижват по-лесно.
А средната жилищна площ вече надхвърля 70 кв. м на човек.
Това обяснява защо местните говорят толкова много за „колективната икономика“.
Човекът отдава земята си и получава рента. Работи и получава заплата. Може да развива собствен бизнес. И накрая получава дивидент от общата икономика на селото.
Китайците дори са му дали име – моделът на „четирите дохода“.
А сега да се върнем в Перник
Няма как да вземем китайския политически и собственически модел и да го пренесем в Батановци, Драгичево или Рударци.
И няма смисъл да се преструваме, че можем.
Но можем да вземем една далеч по-проста идея.
В Уанди гледат на селото като на бизнес.
Имат земя – мислят какво да произведат.
Имат продукция – мислят как да я продадат.
Имат оранжерия – правят я туристическа атракция.
Имат традиция – правят фестивал.
Имат свободна сграда – правят център за онлайн търговия.
После част от спечеленото раздават на хората, а друга част инвестират отново.
Точно тук „китайското Батановци“ става интересно за истинското Батановци и за десетките села около Перник.
Защото София е на една ръка разстояние. Около нас има планини, минерална вода, земеделска земя, история, стари сгради, международен фестивал и над милион души потенциални посетители на по-малко от час път.
Въпросът е дали виждаме в едно село само място, което трябва да получава мизерен бюджет за улици и лампи.
Или виждаме нещо, което може само да произвежда пари.
Уанди е избрало второто.
Преди години за него казвали, че момичетата не искат да се женят там.
Днес селото с около хиляда жители има 145 милиона евро бизнес активи, над половин милион туристически посещения годишно и плаща дивиденти на собствените си жители.
Не е лош резултат за едно „село“.
Екип „ЗАПЕРНИК“
