Вчера линейката в Царево закъсня за удавник на плажа „Оазис” край Лозенец, който почина докато чака. Преди седмица дъщеря ми претърпя катастрофа на път за курортното градче и също се наложи да чака въпросната линейка. В смачкана до неузнаваемост кола пътувала с приятелка, така че колите трябвало да бъдат две – за всяка от ранените пътнички.
Автомобилът от Бургас пристигнал първи и отвел по-зле изглеждащата. Да, именно по-зле изглеждащата. Просто дошлите на място полицаи решили, че много кръв по едното момиче означава по-тежко състояние. Другото останало да чака, легнало на пътя.
Всъщност нямало никакво значение коя линейка е пристигнала първа, коя втора. И в двете липсвала апаратура, дори апарат за дишане. Любезна лекарка просто измерила кръвното на пациентката и я откарала в болницата в Бургас. В другата линейка пък медик допълнително наплашил току-що оцелялата в катастрофа девойка, че чува сърдечни проблеми със слушалка в бясно движеща се кола, което само по себе си е невъзможно. После увива краката й с бинт, за да не го ритне, ако направи гърч.
Абсурдите продължават и след настаняването в болницата, при това са толкова много, че няма как да бъдат описани. Пък и не това е целта е на този текст, който донякъде заприлича на нашумелия филм „Последната линейка на София”. Всъщност всеки български град си има по една последна линейка, която изглежда като излязла от филм на ужасите, в който се отзовава нищо неподозиращия пациент. А дали ще оцелее, както се случи с дъщеря ми и нейната приятелка, зависи само от силната му воля и от Господ, в който до преди седмица не вярвах.
Люблена Папазова
- линейка
- царево
- оазис
Източник: Nbox.bg