МЕГАСКАНДАЛ! Планът за златодобив в Трън – одобрен с невалиден подпис на министър

Сдружение „Трън“ сезира Главния прокурор на Република България със сигнал, за подпис на министър Нона Караджова, 17 дни преди да встъпи в длъжност като министър. С подписа от 10.07.2009 година, е продължен срока на договора за търсене и проучване за злато в община Трън. Продължението е трябвало да бъде подписано преди 11-ти юли, тъй като действието на договора изтича на следващия ден, а по това време министър е Джевджет Чакъров, който очевидно е отказал да подпише продължението и договораът е изтекъл. Министър Караджова полага клетва като министър чак на 27.07.2009 година или 17 дни по-късно от датата на нейният подпис.

Със заявление по Закона за достъп до обществена информация членовете на сдружението получиха достъп до договора и неговите анекси.

При напревният преглед на документите става ясно, че на 12.07.2004 г. между Министъра на околната среда и водите и „Мартерн” ЕАД е сключен Договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън”, област Перник.

На 11.07.2007 г. е сключено първо допълнително споразумение към горепосочения договор, с който на основание чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства и чл. 3.4. от договора, и във връзка с депозирано заявление на „Мартерн” ЕАД, срокът на договора за търсене и проучване е удължен с две години. Допълнителното споразумение е подписано от Министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров.

На 10.07.2009 г. е сключено второ допълнително споразумение към горепосочения договор, с който на основание чл. 31, ал. 3 от Закона за подземните богатства и чл. 3.4. от договора, и във връзка с депозирано заявление на „Мартерн” ЕАД, срокът на договора за търсене и проучване е удължен с две години. Допълнителното споразумение е подписано от Нона Караджова, Министър на околната среда и водите.

След отправено от Сдружение „Трън“ заявление за достъп до обществена информация до Народното събрание на Република България бе върнат отговор, че Нона Караджова е избрана за Министър на околната среда и водите с Решение за избиране на Министерски съвет на Република България, прието от Народното събрание на 27.07.2009 г.

Очевидно, че към момента на подписване на Допълнително споразумение от 10.07.2009 г. към Договор за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън”, област Перник от 12.07.2004 г., г-жа Нона Караджова все още не е била назначена за Министър на околната среда и водите. Поради тази причина тя е нямала компетентност и представителна власт да подпише допълнителното споразумение, с което е удължен с две години срока на Договора за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми от 12.07.2004 г.

Това на практика прави невалидна цялата процедура за концесия за добив на руди в община Трън.

За тези констатации са информирани и министъра на енергетиката и министъра на околната среда и водите с искане процедурата за търсене и проучване на метални полезни изкопаеми в площ „Трън“, община Трън, област Перник, по сключен договор от 12.07.2004 година, между Министър на околната среда и фирма „Мартерн“ ЕООД, да бъде прекратена.

Напомняме, че през 2016 година, на територията на община Трън се проведе Гражданска инициатива чрез валидна подписка, за запазване на община Трън като екологично чист регион. Гражданската инициатива счита, че община Трън разполага с природни и културно-исторически ресурси, включително естествени горски ландшафти и пасища, богато био разнообразие, археологически и архитектурни обекти. Всички те представляват стабилна основа за развитие на алтернативен туризъм, производство на екологично чисти храни, образование и дейности на открито. Именно тези предпоставки са залегнали при създаването на “Общински план за развитие 2013 – 2020” и по-конкретно в стратегическа цел 2, приоритет 3, със специфични цели 3.1. и 3.2., които са и в съответствие с целите и приоритети на стратегически документи на областно, регионално и национално ниво.

На базата на тези документи се предвижда привличането на инвестиции в изброените отрасли, както и средства по програми на ЕС. Добивът и преработката на полезни изкопаеми не фигурират в нито един от тези стратегически документ за развитие на община Трън и по този начин тази дейност противоречи на хоризонтите за развитие на общината.

Част от притесненията на жителите на общината са и от данните за наличие на уран в зоната на инвестиционото намерение. Тези опасения се потвърдиха и от доклади на различни прочуващи специалисти, които се намират в Национален Геоложки фонд.

1. Отчет за резултатите от извършените геологопроучвателни работи от търсеща група ‘’Краищиди’’ в района южно от гр. Трън и мина ‘’Злата’’ от Стопанско обединение ‘’Редки метали’’/Геологопроучвателен комбинат/Научнопроизводствено предприятие ‘’Георедмет’’, направен от екип от 14 специалисти през 1988г. И заведен в Националния геофонд под номер: ХХIII-3376827

Обобщено резултатите от тези работи показват установяване на гама аномалии основно по главна жила на находища ‘’Злата’’и други аномални участъци в непосредствена близост до мината.Тези аномалии са многобройни и са с подчертана уранова природа и съдържание на уран. На повърхността се наблюдават в обсега на кварц-злато-селфидите и кварц-сулфидните жили като аномални точки, гнезда илещи разпръснати нагъсто по цялата територия.Натрупване на първияните уранови минерали са установени по минните изработки за дълбочина. Тези гама аномалии и минерализации трасират явно перспективни в ураново отношение структури с високо съдържание на уран, което се потвърждава и от предишни изследвания, сондажи и минни работи в района.

2. Гама карта в дупки на площ ‘’Трън’’ към този отчет от геологопроучвателно

предприятие СО ‘’Редки метали’’и НПП ‘’Редмет’’ направление Краищиди с отбелязаните местонахождения на всички установени гама аномалии и уранови съдържания в района. Заведена в Националния геофонд като приложение към предходния документ.

3. Доклад за изпълнението на геоложка задача: ‘’Обобщен отчет за резултатите от проведените геолого-проучвателни работи на находище ‘’Злата’’, изготвен през 1993 г. ЕТД ‘’Злата’’ ООД – гр. Трън (която по това време е действала като уранодобивно предприятие) и заведен в Националния геофонд под номер: 10790/01.03.1996

Обобщено резултатите от този доклад показват:

• Наличие на първична уранова минерализация /настуран-уранит/ с наложена върху нея вторична такава в хипергенни условия.

• Наличие на гама аномалии привързани към тектонизирани и метасоматично променени гранити, както и на гама аномалии , привързани към разривни тектонски нарушения и линейни изветрителни кори с инфилтрационен генезис и уранова природа.

• Участъци с наличие на уранови полиметални хидроаномалии.

• Наличие на сондажни изработки с доказано златно-полимерно и ураново орудяване в дълбочина над 150 л.м. от повърхността.

4. Протоколи на ЕТД ‘’Диал’’ ООД от извършени радиометрични и дозиметрични измервания в участък ‘’Ямка’’ (главният златоносен участък) към ‘’Злата’’ ООД през 1994-1997г. Заведен в Дирекция Държавни Архиви, община Перник под номер: 1122/1/34. Измерванията са правени при ликвидацията на мина ‘’Злата’’ като уранодобивно предприятие.

Проектът за златодобив в Трън започва през 2004 година, със сключения договор между фирма „Мартерн”ЕООД и Министерство на околната среда и водите (МОСВ) за търсене и проучване. Договорът е продължен с 2 години през 2007 и още веднъж за още две години през 2009 година. Проучванията са закупени от „Евромакс Сървисиз“ ЕООД, а през 2013 г. проектът отново сменя собствеността си и е зкупен от „Асарел Медет‘‘ АД, което става 100 % мажоритарен собственик „Евромакс Сървисиз“ ЕООДхи оперира на мястото от нейно име.

Инвестиционното намерение предвижда добив на руда от открити рудници, изграждането на две хвостохранилища и обогатителна- флотационна фабрика на проекто-концесионна площ от 20 квадратни километра.

Половината от тази площ е на връх Руй, който е включен в защитена зона «Натура 2000», а другата част от 10 кв.км. попада върху територията на старата златна и уранова мина „Злата”. Това е „Главна жила” на рудопроявление „Злата”. Района се намира между села, във високите части на Ерулска планина, водосбор на няколко реки, които са приток на река Ерма. Първата зона включва 3 подземни рудника, а втората – 3 открити рудника, 2 хвостохранилища и обогатителната фабрика. Катонякои от домовете на хората в селата се намират на разстояние от 150 – 200 метра от планираните хвостохранилища и рудници. За изсичне са предвидени около 2100 дка широколистни гори. Транспортът на рудата ще се осъществява със тридесет тонни камиони на всеки час, които ще преминават от едната към другата зона през цялата община.