Представете си професионално училище, в което в едната зала студентите шият истинско работно облекло, в съседната разработват дреха, която следи пулса на човека, а няколко врати по-нататък други застават пред камери и се учат как да продадат продукт на живо в интернет.
Не е частна технологична компания.
Това е Zhejiang Fashion Institute of Technology (ZFIT) в китайския град Нинбо – публично висше професионално училище с над 10 000 студенти, което българска делегация посети в рамките на семинар за висши държавни служители.
В делегацията участва и областният управител на Перник Грета Колева.
И точно тук видяното в Китай става интересно и за Перник.
Защото ZFIT показва един доста различен от познатия у нас модел на професионално образование:
първо те учат да направиш нещо. После – да го подобриш. Накрая – и да го продадеш.
Тук учебната зала може да бъде истински шивашки цех
Една от най-впечатляващите части от посещението е производствената база.
Вместо няколко учебни шевни машини в кабинет, студентите разполагат с практически оборудван производствен цех с различни видове професионална техника.
При посещението в него действително се изработваше работно облекло.
Това не е случайност.
Практическото обучение е заложено в самия модел на ZFIT. Училището разполага с множество производствени и практически бази, включително три национално финансирани центъра за професионално обучение, а част от специалностите му участват в китайския модел на „модерното чиракуване“.
Тоест границата между „училище“ и „работно място“ умишлено се размива.
Елек с вентилатор и дреха, която мери пулса
А после идват нещата, които показват накъде отива текстилът.
Пред българската делегация беше демонстриран работен охлаждащ елек с вграден вентилатор. Идеята е проста – човекът работи в гореща среда, а самото облекло му помага да се охлажда.
Друга студентка показа спортно горнище с малък вграден сензор. При контакт с кожата системата може да отчита показатели като пулса на човека, който го носи.
Тук дрехата вече престава да бъде просто плат.
Тя започва да се превръща в устройство.
И това също не е изолиран експеримент. Сред направленията, които ZFIT официално развива, са не само дизайн и текстил, а индустриални роботи, приложна електроника, индустриален интернет, изкуствен интелект, големи масиви от данни и софтуер.
Целта е тези технологии да влизат и в традиционната индустрия.
Шиеш продукта. После сядаш пред камерата и се учиш да го продаваш
Може би най-любопитната част за български посетител обаче са няколко други учебни зали.
На пръв поглед приличат повече на професионални TikTok или онлайн телевизионни студиа, отколкото на класни стаи.
Камери. Осветление. Декори. Място за водещ и продукт.
Това са помещения, в които студентите упражняват livestream e-commerce – огромния китайски бизнес с продажба на продукти чрез живо онлайн излъчване.
По време на посещението бяха показани различни сценарии – от представяне на ръчно създадени изделия до презентация на марки кафе.
Логиката отново е много практична:
Не е достатъчно да можеш да произведеш нещо.
Трябва да знаеш как да го покажеш, как да разкажеш за него и как да го продадеш.
Неслучайно сред специалностите на ZFIT са електронна търговия, трансгранична електронна търговия, маркетинг, международна търговия и логистика.
Училището е и сред първите китайски професионални висши училища, определени като демонстрационни за обучение на кадри в областта на трансграничната електронна търговия.
Модните студенти не предават само рисунка на преподавателя
В друга част на комплекса студентите по мода разработват собствени модели, изработват ги и организират заснемането им като истински модни продукции.
Това направление има сериозна история.
Специалността „Мода и моден дизайн“ съществува от 1986 година, призната е от китайското Министерство на образованието като ключова специалност, а в продължение на три поредни години е класирана сред първите три сродни професионални програми в Китай.
Училището посочва, че практическата му база разполага с оборудване за производство на облекло от международно ниво.
А по коридорите посетителите виждат още една дребна, но показателна подробност.
Снимките на отличилите се студенти не стоят скрити в някакъв годишен отчет.
Те са изложени на стените.
Български шевици на хиляди километри от България
Има и неочаквана българска следа.
В специално пространство, посветено на страните от Централна и Източна Европа, гостите виждат български продукти и сувенири – включително козметика с българска роза и български вина.
Още по-интересна е мултимедийната презентация.
В нея са представени модни разработки, вдъхновени от традиционни мотиви от региона – включително българските шевици, наред с традиционни елементи от Гърция, Словения и други европейски държави.
Българската връзка всъщност не е само декоративна.
ZFIT е център на Китайско-централноевропейския и източноевропейски алианс за професионално образование и индустриално сътрудничество. Секретариатът на организацията се намира именно в училището.
Това е първата китайска структура в областта на професионалното образование, включена официално в рамката за сътрудничество Китай–Централна и Източна Европа.
ZFIT има и конкретен проект с България – съвместно с Българо-китайски център за културен обмен е създадена работилница за традиционни китайски шивашки техники.
Тоест България тук не присъства просто като знаменце на стената.
Китайците са направили още нещо интересно – вързали са училището с фабриката
Това може би е същината на целия модел.
Официалният принцип на ZFIT е „интеграция на образование и индустрия, сътрудничество между училище и предприятия, съчетаване на работа и обучение“.
Звучи административно.
На място изглежда много по-просто:
машината, на която студентът ще работи утре във фабриката, трябва да бъде пред него още днес.
Училището дори планира съвместно с предприятия практически центрове за интелигентно производство на облекло, виртуално проектиране и автоматизация.
И не обучава само редовните си студенти.
През последните години през различните му професионални обучения преминават над 35 000 души годишно, а около 1500 души годишно минават през оценяване и сертифициране на професионални умения.
Така училището се превръща не просто в място за млади хора между 18 и 22 години, а в инфраструктура за цялата местна индустрия.
И тук идва въпросът за Перник
Перник също е град, изграден от индустрията.
Имаме професионални гимназии. Имаме предприятия. Имаме традиции в техническите професии. Имаме и София на половин час разстояние.
Затова най-интересното от Нинбо не е вентилаторът в една жилетка.
Нито камерите в една класна стая.
А начинът, по който са свързали всичко:
училище → умение → производство → технология → продукт → продажба.
Представете си подобен модел в Перник.
Ученикът по мехатроника да не вижда индустриален робот само на презентация, а да работи с него.
Ученикът по дизайн да не завършва с папка от задачи, а с реално произведен продукт.
Този по търговия да не зубри определението за маркетинг, а да получи продукт, камера и 20 минути да го продаде.
А местният завод да казва на училището:
„След две години ще ни трябват 30 души, които могат да работят с точно тази технология.“
И училището да започва да ги подготвя още днес.
Това е може би най-интересният урок от ZFIT за Перник.
В Нинбо професионалното образование не се опитва само да даде диплома на ученика.
Опитва се да го превърне в човек, който още на следващия ден може да влезе през вратата на една компания и да знае какво да прави.
