В последните седмици името на Мартин Жлябинков започна да се чува все по-често в Перник. Не в официални изявления и не само в социалните мрежи, а в разговори между хората – по улиците, пред входовете, в кварталите.
За част от перничани той не е ново лице. Като човек, минал през местната администрация и работил реално на терен, Жлябинков е познат не с обещания, а с присъствие. Именно затова често е определян то хората като „най-работещия общинар“, а не като типичен политик.
След като беше изваден от ключова позиция в общината, мнозина очакваха да изчезне от публичния живот. В Перник подобни ходове обикновено означават край на видимостта.
При него обаче се случи обратното. Жлябинков не се отдръпна. Не започна да се оправдава. Не тръгна да води шумни битки. Продължи да бъде там, където хората са свикнали да го виждат – по улиците, в кварталите, лице в лице да помага с каквото може на всички.
И точно това започна да обръща ситуацията.
В малък град като Перник доверието не се печели с кампании. Печели се с личен контакт. Хората искат да познават тези, които ги представляват. Да са говорили с тях. Да са ги виждали извън изборите.
„Познавам го.“
„Говорил съм с него.“
„Честно момче.“
„Помогна ми.“
Това казват хората най-често за него. Именно този тип подкрепа започва да тежи все повече – особено в момент, в който перничани все по-често търсят в парламента хора от града. Хора, които познават проблемите им от първо лице. И най-вече – хора, които познават самите тях. Но има и друга страна на тази история.
В Перник не всички гледат спокойно на възможността човек „от улицата“ да стигне до парламента.
Това дразни. Мутрите.
Дразни онези, които са свикнали депутатите да бъдат „спускани отгоре“. Удобни, предвидими, зависими. Хора, които могат да бъдат контролирани. Купени.
Жлябинков очевидно не влиза в тази схема.
И точно това започва да го превръща в проблем за едни и в избор за други.
В Перник има едно правило, което рядко подвежда – когато някой бъде натиснат, хората започват да гледат по-внимателно.
А когато го познават, започват да застават зад него.
